Сигрид Унсет - Кръстът

— Да, и аз харесвам Ховар — промълви девойката и избухна в горчиви сълзи.

Кристин я утеши с думи, както се очаква от една възрастна, благоразумна жена, но сърцето й се сви от мъка, задето не можеше да нарече това добродетелно здраво девойче своя дъщеря.

След сватбата на Ивар Кристин остана известно време в „Рогнхайм“. Сигне Гамалсдатер не се отличаваше с физическа красота и изглеждаше доста състарена и изтощена, но притежаваше благ и смирен характер. Обичаше съпруга си от все сърце и във всяко нейно действие, продиктувано от старанието да угоди на майка му и братята му, прозираше убеждението й, че те я превъзхождат всячески и заслужават най-голямо уважение и почит. Досега на Кристин не й се беше случвало някой да пренебрегне собствените си потребности и да се опитва да отгатне всичките й желания в стремежа си да я обгрижва. Дори когато разполагаше с десетки слуги в „Хюсабю“, никой не се съобразяваше с нейното удобство и здраве. Понеже Кристин поначало не пестеше сили и се стараеше да облекчи работата на прислугата си, никому никога не бе хрумвало да пощади стопанката от непосилен труд. Готовността на Сигне да се погрижи за удобството на свекърва си се отрази добре на Кристин и тя се привърза искрено към снаха си. Вече се молеше не само Ивар да живее щастливо с невестата си, но и Сигне никога да не се разкайва за избора си да повери честта си и имотите си в ръцете на съвсем млад стопанин.

След Архангеловден Нокве и Бьоргюлф тръгнаха към областта Трьонделаген. След като се сбогува с тях, майката научи само, че двамата пристигнали в Нидарус в добро здраве и постъпили като послушници в братството на монасите на остров Таутра.

От една година Кристин живееше в „Йорун“ заедно само с двама от синовете си. Струваше й се, че откакто домът й опустя, мина много време. Когато миналата есен изпрати Нокве и Бьоргюлф до Довре, и поемайки обратно към имението, мина покрай църквата и устреми поглед надолу, където поляните лежаха под килим от мразовита мъгла и не се виждаха дори къщите в „Йорун“, й мина през ум: вероятно така се чувства онзи, който язди към родния си дом със съзнанието, че от него са останали само пепел и студени въглени.

Пое по старата пътека покрай руините на ковачницата, тази година почти изцяло обрасли с треви — нагъсто избуяло еньовче, кръглолистна камбанка и птичи фий — и в природната картина съзря изображението на собствения си живот: в бруленото от бури и ветрове, потънало в сажди ковашко огнище вече никога нямаше да припламне старият огън; земята наоколо беше посипана със стъпкани въглища, но по опустошеното от пожара място никнеше тънка, ниска, лъскава трева. А в пукнатините на старата пещ цъфтеше неизменната теснолистна върбовка с дълги червени стъбла.

Една вечер Кристин заспа, но я разбуди тропот на копита в двора. Новодошлите потропаха на вратата. Гауте излезе и посрещна гостите си гръмогласно и радушно. Слугите станаха. От стаята на горния етаж долетя шум от гласове и стъпки. В глъчката Кристин разпозна ядосания глас на Ингрид. Да, младата слугиня е добро момиче, не си позволява волности с мъжете, помисли си стопанката. Младежите възнаградиха остроумните и хапливи забележки на Ингрид с дружен залп от оглушителен смях. Разнесе се звучният глас на Фрида. Бедничката, никога няма да поумнее. Слугинята беше почти връстница на Кристин, но господарката още я пазеше от необмислени постъпки…

Кристин се обърна на другата страна и заспа.

На следващата сутрин, както обикновено, Гауте стана в ранни зори. Случеше ли се да пие бира до късно, Гауте нямаше нужда от много сън. Гостите обаче се появиха чак към обяд. През деня останаха в имението. Понякога при Гауте идваха познати, за да търгуват, друг път просто се събираха на приятелска разпивка. Младият стопанин се славеше като изключително гостоприемен.

Кристин се погрижи младежите да получат най-отбрани ястия. Несъзнателно на устните й се появи усмивка, докато слушаше доволно как в бащиното й имение се възвръща някогашната весела глъчка и оживление. Но стопанката размени само няколко думи с новодошлите и не ги огледа. Виждаше единствено колко приветлив и общителен е Гауте.

Третият син на Ерлен намираше общ език и с обикновените хора, и с богатите селяни. Процесът срещу убийците на баща му навлече голямо нещастие на роднините им и стопаните от няколко имения и родове старателно отбягваха срещите със синовете на Ерлен Никулаусьон, но Гауте нямаше врагове.