Сигрид Унсет - Кръстът

Душата на Кристин намираше утеха и покой само когато мислите й отлитаха към двете малки деца, които лежаха погребани в земята.

През тези години не измина и ден, без майката да ги спомене на ум. Гледаше техните връстници и се питаше какви ли щяха да бъдат децата й, ако бяха оцелели.

Докато изпълняваше ежедневните си задължения с неизменното си трудолюбие и старание, но угнетена и угрижена, двете мъртви деца не напускаха мислите й. В мечтите й Ерлен и Мюнан растяха, ставаха все по-хубави и се превръщаха в безупречни синове: Мюнан беше предан към роднините си като Нокве, но се отнасяше към майка си ласкаво и разговорливо като Гауте и никога не я тревожеше с опасните си приумици; Мюнан притежаваше нежната душа и грижовността на Лавранс, но споделяше с майка си всичко, което терзаеше мислите му. Мюнан беше умен като Бьоргюлф, но пощаден от недъг, който да хвърля сянка над щастието му. В проницателните му разсъждения не се долавяше горчивина. Мюнан притежаваше самостоятелността, силата и смелостта на близнаците, но за разлика от тях не беше буен и своенравен.

С мислите си за малкия Ерлен Кристин възкресяваше всички сладки, весели спомени за красотата на скъпите си рожби от времето, когато бяха деца. Представяше си как Ерлен, изправен върху коленете й, чака да го облече. Тя обгръща с ръце голото му пухкаво телце, а безценното й съкровище протяга малките си ръце и обръща очи към нея, за да се домогне до лицето и ласките й. Кристин го учи да ходи: препасала е гърдите му със сгъната кърпа и я е мушнала под мишниците му. Малкият Ерлен виси в тази своеобразна юзда, отпуснат като чувал, рита безпомощно с крака и се залива от смях, гърчейки се като ларва. Тя го носи на ръце до обора, при телетата и агнетата, и Той крещи от радост при вида на свинята и прасенцата й. Отмята назад глава и зяпва удивено гълъбите, накацали по покрива на плевнята. Детето тича до нея в избуялата трева до канарите, кара майка си да му откъсне всяка ягода, която е видял, и веднага ги омита от ръката й, оставяйки шепата й мокра от лакомата си уста.

Кристин съживяваше всички радости, които й бяха доставяли децата й, във въображаемия си живот с двете малки момчета и мечтите й помагаха да забрави за грижите си.

Изминаха три години от погребението на Ерлен. Хората престанаха да одумват Турдис и Нокве, но Кристин и двамата братя вече не отвориха дума за манастира. В майчиното сърце се разгоря крепка надежда. Кристин нямаше сили да я задуши, защото цялото й същество се съпротивляваше на мисълта, че най-големият й син ще се обрече на монашески живот.

В навечерието на Еньовден в „Йорун“ се прибра Ивар Ерленсьон. Близнаците напуснаха дома си на шестнайсет години, още подрастващи. Сега Ивар, вече възмъжал, наближаваше осемнайсет — беше се разхубавил и Кристин не можеше да му се нагледа.

На следващата сутрин майката му занесе закуската в леглото. Опече пшеничен хляб с мед, тънки питки и му наточи бира от последното буре, останало след коледното варене. Приседна на ръба на леглото, докато Ивар се хранеше, и го слушаше с усмивка. Разгледа внимателно всяка негова дреха, разрови торбите му, претегли новата му катарама в тясната си загрубяла ръка, извади камата му от ножницата, похвали я и говореше с възхита за всичките му вещи. Ивар й разказваше за живота си, а майката го слушаше с усмихнати устни и очи.

— Майко, най-добре да ти кажа защо съм дошъл. Ще поискам съгласието на Нокве да се оженя.

— Какви ги говориш, Ивар! — плесна с ръце тя. — Ти си толкова млад! Да не ти е хрумнало някое безумие!

Синът й я помоли да го изслуша. Бъдещата му годеница — млада вдовица на име Сигне Гамалсдатер — живеела в „Рогнхайм“ в местността Фаускар. Арендата на имението възлизала на шест марки сребро годишно. По-голямата част от него притежавала Сигне, след като наследила единственото си дете. Инге Флюга обещал да помогне на вдовицата във възникналия правен спор между нея и роднините на покойния й съпруг, но се опитал да се облагодетелства противозаконно от затруднението й. Ивар се възмутил от мерзостта му, взел жената под крилото си и лично я завел при епископа. Синът на Ерлен открай време се радвал на бащинското благоволение на Негово Преосвещенство. Ако някой се заемел да разследва делата на Инге Флюга в областта, наяве щели да излязат доста нелицеприятни неща, но синът на Мюнан предвидливо поддържал приятелски взаимоотношения с влиятелните мъже в околността, заставял със заплахи по-бедните да си мълчат и хвърлял прах в очите на епископа, като се преструвал на много усърден в работата си. Халвар не желаел да проявява прекалена строгост заради приятелството си с Мюнан. Но този път нямало как да му се размине. Братовчедите се разделили, изпълнени с неприязън един към друг. След като напуснал дома на Инге Флюга, Ивар се отбил в „Рогнхайм“. Това се случило по Великден. Синът на Ерлен останал да помага на Сигне в имението през пролетта и заедно решили да се венчаят. Сигне намирала Ивар за достатъчно зрял, та да стане неин съпруг и да защитава интересите й. А епископът питаел към Ивар само добри чувства, макар че Ивар Ерленсьон бил още твърде млад и необразован, за да му повери сериозна задача. Все пак Ивар гледаше на бъдещия си живот в „Рогнхайм“ с вяра в успеха си.