Сигрид Унсет - Кръстът

— Сигурно си прав, синко — глухо се съгласи Ямелт. — Баща ти пръв се сети за този изход от трудното положение: в Норвегия и Швеция да управляват двама крале. Ерлен Никулаусьон безспорно беше далновиден и мъдър мъж. Умееше да мисли мащабно. Но те съветвам да внимаваш какво говориш, Никулаус. Едва ли искаш с прибързаните си обвинения да навредиш на Скюле…

— Скюле не ме е молил за позволение — възрази остро Нокве.

— Да, вероятно не е съобразил, че ти си вече пълнолетен. И аз забравих. Дадох му съгласието и благословията си, преди да се закълне над меча на Бярне.

— Според мен Скюле се е сетил, но е знаел, че никога няма да склоня. А мъжете от Гиске са имали нужда от мехлем за гузната си съвест…

Скюле Ерленсьон стана васал на Бярне Ерлингсьон. На Коледа Скюле гостува на леля си в „Елин“ и там се запозна с младия благородник. Бярне му отвори очите, че решаващо за помилването на Ерлен Никулаусьон се оказало застъпничеството на Ерлинг и на сина му пред крал Магнюс. Без тяхната подкрепа Симон Андресьон нямало никога да издейства освобождението му. Мвар още живееше при Инге Флюга.

В думите на Бярне Ерлингсьон имаше нещо вярно, защото казаното съвпадаше с онова, което Симон разказа на Кристин за пътуването му до град Тюнсберг. Въпреки това тя таеше силно разочарование от Ерлинг Видкюнсьон, защото й се струваше, че при желание от негова страна можеше да смекчи жестоките глоби, наложени на съпруга й. Кристин не винеше Бярне, понеже по онова време той беше съвсем млад, но не одобряваше решението на Скюле да дружи със сина на Ерлинг. Дъхът й секваше при мисълта, че близнаците тръгнаха по широкия свят и вече действаха на своя глава. Та те бяха още деца…

Думите на Ямелт я изпълниха със силен страх и тя не смееше да даде воля на опасенията си. Ако в твърденията на мъжете, че коронясването на невръстното дете в Тюнсберг ще донесе благоденствие и спокойствие за народа, имаше нещо вярно, значи норвежците вече десет години щяха да се радват на безоблачно съществуване, ако Ерлен не беше… Не! Не искаше да свързва покойника с тези събития, но не можеше да се спре именно защото синовете им бяха запомнили баща си като почтен и съвършен, великолепен воин и безупречен рицар. Кристин също споделяше години наред мнението, че благородниците и богатите роднини на Ерлен го предадоха и той падна жертва на голяма несправедливост, но Нокве отиде твърде далеч, когато ги посочи като виновници за смъртта на баща си. Кристин имаше вина за кончината му, ала истинската причина за трагичната му гибел се коренеше в неблагоразумието му и в отчаяните му самозвани прояви.

И все пак майката се дразнеше, задето Скюле е избрал да служи на Бярне Ерлингсьон.

Дали ще доживее деня, в който ще спре да се измъчва от непрестанен страх и безпокойство? „Исусе, спомни си каква тревога и скръб е понесла заради теб блажената Ти майчица, смили се над мен — и аз съм майка — и ме успокой!“

Майката се тревожеше и за Гауте. Момчето притежаваше качествата, нужни за добър стопанин, но в желанието си да възстанови благосъстоянието на рода си проявяваше импулсивност. Нокве му даде пълна свобода и му развърза ръцете и Гауте веднага се зае с всевъзможни начинания. С неколцина селяни подновиха топенето на блатна руда в планината. Гауте продаде много стока: не само от арендата, а и от добивите на имението. Кристин беше свикнала хамбарите и складовете в „Йорун“ да са винаги пълни със запаси и се ядосваше на сина си, когато той бърчеше нос, погнусен от гранясалото масло, и й се подиграваше, защото държи десетгодишна сланина в килера. Но Кристин искаше да е сигурна, че в имението има достатъчно храна и дори и при лоша реколта ще останат провизии за бедняците, които идват да молят за залък хляб. Стопанката държеше да е подготвена за деня, когато в старото имение отново вдигнат сватба, отпразнуват кръщене или дават пиршество.

Кристин изостави надеждите синовете й да си осигурят бляскаво бъдеще. Щеше да посрещне със задоволство решението им да останат в имението. Би могла чрез размяна така да събере имотите си, че трима от синовете й да живеят в тях. Земите в „Йорун“ и частта от „Лаугарбрю“, намираща се от тази страна на реката, бяха достатъчни да изхранват трима собственици. Дори и младежите да не служат в кралския двор, нямаше да тънат в мизерия. В долината цареше мир и спокойствие. Размириците между знатните господа не занимаваха тукашните стопани. Ако оставането им в „Йорун“ се сметне за падение на родовата власт и слава, Бог ще помогне на потомците им да се издигнат, ако реши, че е за тяхно добро. Но Кристин съзнаваше колко безсмислено е да се надява синовете й да заживеят заедно в „Йорун“. В техните жили течеше буйната кръв на Ерлен Никулаусьон и те никога нямаше да се отдадат на спокойно, безметежно съществуване.