Сигрид Унсет - Кръстът

Една лятна нощ Кристин внезапно се събуди. Нокве и Бьоргюлф се преместиха да спят на горния етаж, а Гауте остана при Лавранс, защото големите братя искаха да се усамотят и да се отдадат на бдение и молитва. Тя тъкмо започваше да се унася в сън, когато я сепна шум на чардака. По колебливите стъпки позна сляпото момче: Бьоргюлф слизаше по стълбите.

Сигурно излиза за малко навън, предположи тя, но стана и си наметна връхната дреха. Горе вратата се отвори и някой слезе по стълбите на два–три скока.

Майката се втурна към преддверието и излезе навън. През гъстата мъгла се виждаха само смътните контури на отсрещните хамбари. До портата Бьоргюлф ожесточено се мъчеше да се отскубне от ръцете на брат си:

— Какво ще изгубиш, ако се отървеш от мен? — викаше слепецът. — Тогава ще бъдеш свободен от клетвата си и няма по задължение да напуснеш мирския свят.

Кристин не чу отговора на Нокве. Втурна се към синовете си боса по мократа трева. Бьоргюлф, вече успял да изкопчи ръцете си от хватката на брат си, се строполи като отсечен върху големия камък и го заудря с юмруци.

Нокве видя майка си и изтича до нея.

— Прибирай се, майко! Зная как да го успокоя. Казах ти да се прибираш веднага — настойчиво прошепна той, остави я и отново се върна при брат си.

Кристин се спотаи до едно дърво. Поляната беше пропита с влага, от покривите и от листата се стичаше вода, защото през деня валя проливен дъжд. Сега облаците се снижиха и се образува гъста бяла мъгла. Синовете й се връщаха: Нокве водеше Бьоргюлф за ръка. Кристин побърза да си влезе вкъщи.

Лицето на слепеца кървеше. Явно се беше ударил на камъка. Несъзнателно майката притисна длан до устата си и захапа плътта си.

По стълбите Бьоргюлф продължаваше да се съпротивлява. Политна към стената и закрещя:

— Проклет да е денят, в който съм се родил!

След като чу Нокве да затваря вратата на стаята им, Кристин излезе на пръсти навън. Отгоре долиташе гневният глас на Бьоргюлф. Синът й викаше в изстъпление и проклинаше съдбата си. Майката различи няколко думи. От време на време Нокве се опитваше да го усмири, но гласът му се чуваше като приглушен шепот. Накрая Бьоргюлф престана да крещи и избухна в оглушителни, сърцераздирателни ридания.

Кристин трепереше от студ и болка. Облечена само с нощна риза и наметната с палто, тя стоя навън, докато разпуснатата й коса се намокри от влажния студен нощен въздух. Гласовете на синовете й утихнаха.

Влезе да нагледа Гауте и Лавранс. Момчетата не бяха чули нищо. Обляна в сълзи, тя протегна ръка в мрака, погали топлите им лица и послуша равномерното им спокойно дишане. Само тези две деца й останаха от цялото й богатство.

Потръпваща от студ, се мушна в леглото си. Едно куче, легнало пред леглото на Гауте, се намъкна в постелята й и се сви на кравай в краката й. Животното често идваше да спи при нея и сърце не й даваше да го изгони, макар че тежкото му тяло притискаше нозете й и те изтръпваха. Старото куче-ловец на мечки с въгленовочерна рошава козина беше любимецът на Ерлен. Тази нощ й беше приятно да усеща топлината на тялото му върху премръзналите си крака.

На следващия ден Нокве се появи чак на закуска. Седна на почетното място. След смъртта на баща му то се полагаше нему.

Докато се хранеха, не обели дума. Под очите му тъмнееха черни кръгове. Майката го последва навън.

— Как е Бьоргюлф? — попита тихо тя.

Нокве продължаваше да избягва погледа й, но отговори, че брат му спи.

— А той… преди изпадал ли е такива състояния? — прошепна тревожно тя.

Нокве кимна и се отправи към стаята си.

Най-големият син не изпускаше брат си от очи и се мъчеше да държи майка си настрана от него. Кристин виждаше колко тежко е и на двамата.

След смъртта на Ерлен стопанин на имението стана Никулаус Ерленсьон, но от грижи не му оставаше време да се занимава с уредбата на „Йорун“. Освен това Нокве — също като баща си — не притежаваше нюх и желание за селскостопанска работа. Отговорността за имението падна върху плещите на Кристин и Гауте, защото се наложи да се лишат и от помощта на Юлв Халдуршон.

След злощастните събития, завършили с убийството на Ерлен Никулаусьон, съпругата на Юлв се прибра в дома си заедно с братята си. Юлв остана в „Йорун“, за да покаже на клеветниците, че няма да се изплаши от одумките им. Но призна, че го тегли към земите му в Скаун. Твърде дълго живял в чуждо имение, а и вече никой не можел да го упрекне в бягство от мълвата.

Наместникът на епископа обаче се зае да разследва дали Юлв Халдуршон е напуснал жена си според разпоредбите на закона. Затова Юлв се приготви за път, доведе Яртрюд и се канеше да тръгнат на север, преди пътят през планината да стане непроходим. Юлв каза на Гауте, че смята да се споразумее със съпруга на полусестра си, който правел оръжия в Нидарус, и да се установи там, а Яртрюд да остане в имението „Шолвиркста“, поверено на неговия племенник.