Сигрид Унсет - Кръстът

Но беше редно Рамборг да почете паметта на съпруга си и да поживее още малко като вдовица. Новият й мъж не може да се мери със Симон.

Двамата палавници още помнеха свако си. Навремето се вслушваха в наставленията на Симон и приемаха кротко и острите му забележки, и добродушните му шеги. Иначе буйните момчета не понасяха родителите им да ги мъмрят. От очите им започваха да святкат гневни искри и ръцете им се свиваха в пестници.

Докато Ямелт гостува в „Йорун“, и Мюнан Бордшон навести Кристин. От някогашния рицар не бе останало почти нищо. Тогава Мюнан беше едър, грамаден и понеже умееше да се движи грациозно, създаваше впечатление на по-висок и внушителен, отколкото е в действителност. Сега се беше прегърбил заради подаграта, а кожата висеше по изпосталялото му тяло. Приличаше на гном — плешив, с рехави бели косми по темето. Преди гъста синьо-черна къса брада покриваше долната част на напрегнатото му месесто лице, а сега в отпуснатите гънки на кожата по брадичката и врата му, където не можеше да стигне с бръснача, удобно се бяха настанили сиви валма. Очите му сълзяха, възпалени, в ъглите на устата му се събираше слюнка, а страдаше и от капризен стомах.

Мюнан доведе сина си Инге, наричан с фамилното име Флюга заради майка си. Беше вече на средна възраст. Бащата осигури на сина си благополучие, като му намери богата жена и помоли епископ Халвар да го вземе под крилото си: Мюнан се ожени за братовчедка на Негово Преосвещенство. Халвар с удоволствие помогна на Инге да се замогне, за да не отстъпва на богатите деца на Мюнан от госпожа Катрин. Епископът се сдоби с длъжността кралски управител в района на Хедемаркен и назначи Инге за свой наместник. И така Флюга вече разполагаше с доста земи в Скаун и Ридабю. Майка му, Брюнхил Флюга, също си бе купила имение в околността. Превърнала се бе в благочестива и добродетелна жена и бе дала обет да живее в целомъдрие до смъртта си.

— Не си мисли, че е стара и немощна — засегна се Мюнан, защото Кристин се подсмихна.

Поканил Брюнхил да се премести при него в имението му близо до Хамар и да се грижи за дома му, но тя отказала.

Мюнан се оплака, че на стари години няма много радости в живота си. Потомците му не се спогаждали. Едноутробните му деца били скарани помежду си и непрекъснато враждували с полубратята и полусестрите си. Най-зла се оказала най-малката му дъщеря. Негова любовница я родила по време на брака му с Катрин и понеже не можел да й остави наследство, дъщеря му се стараела да го оскубе, докато е жив. Останала вдовица и се установила в „Скугхайм“ — имението, където живееше Мюнан. Нито бащата, нито другите му деца били в състояние да я изгонят оттам. Мюнан се боял до смърт от нея и потърсил убежище при другите си потомци, но те постоянно се оплаквали от алчността и непочтените постъпки на братята и сестрите си. Най-добре се чувствал при най-малката си законородена дъщеря, монахиня на остров Гимсьой. Прекарал известно време в тамошната странноприемница и престоят му се отразил добре: положил усилия, за да облагороди душата си с покаяние и молитва под вещите наставления на дъщеря си. Но Мюнан не можел да спазва този начин на живот дълго. Кристин се съмняваше, че синовете на Брюнхил се отнасят към баща си с по-голямо уважение и обич, но Мюнан Бордшон отказваше да го признае, защото от цялата му челяд те му бяха най-мили.

Изненадващото присъствие на жалкия роднина успя малко да размекне сърцето на Кристин, вкаменено от печал. Когато забравяше за собствените си неволи, Мюнан говореше само за Ерлен, хвалеше с гордост подвизите на покойника и най-вече буйната му младост. Разказваше с каква жажда за приключения поел Ерлен по широкия свят, след като напуснал родния си дом в „Хюсабю“, където Магнхил се гневяла на съпруга си, а той — на Ерлен, после оставил „Хестнес“ и благочестивия строг Борд, който го отгледал като роден син. Мюнан явно се опитваше да разтуши малко опечалената вдовица с приказките си. Рицарят обичаше съпруга й по свой начин и винаги смяташе, че Ерлен няма равен по красота, смелост, а защо не и по ум.

— Само че не се възползваше от него — побърза да уточни той.

Когато едва шестнайсетгодишен постъпил на служба в кралския двор, Ерлен не е имал най-светлия пример в живота си в лицето на своя братовчед, който го е наставлявал и поучавал, помисли си Кристин, но по устните й се разля тъжна и нежна усмивка, докато гледаше как от устата на Мюнан хвърчат пръски слюнка, а старите му зачервени очи сълзят, и слушаше как разпалено обяснява каква сияеща жизнерадост лъхала от Ерлен на младини, преди да се забърка в онази злощастна история с Елине Ормсдатер и да се опари за цял живот.