Сигрид Унсет - Кръстът

Последната вечер, преди Юлв да потегли, Кристин пи в негова чест от позлатената сребърна чаша, завещана на баща й от дядо му, Шетил Шведа. Подари му за спомен семейната реликва и сложи на пръста му златен пръстен от Ерлен, за да го споменава в мислите си.

За благодарност Юлв я разцелува.

— В израз на роднинската ми обич — засмя се той. — Кристин, когато се запознахме и аз — слугата — те заведох при господаря ми, едва ли си предполагала, че някой ден ще се сбогуваме по този начин.

Кристин пламна от смущение, защото Юлв я погледна с някогашната си иронична усмивка. И все пак тя прочете печал в очите му.

— Юлв, не ти ли е мъчно за Трьонделаген, където си роден и израснал? Аз прекарах там само няколко години, но често си мечтая да се върна там.

Юлв пак се засмя, а тя продължи:

— Ако някога се е случило като млада да те оскърбя с надменното си отношение, моля те да ми простиш! Не знаех, че двамата с Ерлен сте близки роднини.

— Не Ерлен, а аз предпочитах да не огласяваме роднинската си връзка. На младини бях много горд. Щом баща ми ме е прогонил от рода си, няма да прося благоволението му, казвах си аз.

Юлв се изправи и се приближи до седналия на пейката Бьоргюлф.

— Разбери ме, синко, за разлика от надменните ми братя и сестри в „Хестнес“ баща ти и Гюнюлф ме приеха като роднина още когато се запознахме като деца. Оттогава се представям като братовчед на Ерлен само когато се налага да изтъкна роднинската ни връзка, за да помогна на него, на съпругата му или на вас, които отгледах като свои деца. Разбираш ли, Бьоргюлф? — разпалено попита той, покри с ръка лицето на слепеца и заслони угасналите му очи.

— Да, разбирам те — отвърна Бьоргюлф глухо иззад пръстите му и кимна.

— Разбираме те, Юлв — Никулаус отпусна ръка върху рамото му.

Гауте също се приближи до тримата. Кристин се почувства малко излишна, защото мъжете се канеха да говорят на тема, непонятна за нея.

— Бъди сигурен, Юлв, че всички те разбираме. Ерлен и семейството му никога не е имало по-предан приятел от теб. Бог да те благослови!

На следващия ден Юлв пое на север.

През зимата Бьоргюлф поне наглед си възвърна душевното равновесие. Идваше да се храни на масата заедно с останалите, ходеше на църква и с радост и желание приемаше помощта на майка си, която непрекъснато го обгрижваше.

Понеже времето си минаваше, а синовете й повече не споменаха за манастира, Кристин изпитваше все по-силно нежелание да се раздели с първородния си син, решил да се отдаде на монашески живот.

Майката осъзнаваше, че за Бьоргюлф манастирът е най-доброто убежище, но не искаше да изгуби Нокве. Сякаш първородният й син все пак беше по-здраво свързан с майчиното й сърце, отколкото другите братя.

Кристин се съмняваше, че Нокве има призвание за монах. Учеше старателно, притежаваше превъзходна памет и с желание се отдаваше на молитвено уединение, но майката не забелязваше у него склонност да се отдаде на духовен живот. Нокве ходеше на църква по задължение, често пропускаше службите по незначителен повод, двамата с Бьоргюлф посещаваха енорийския свещеник, ала изповедите им се свеждаха до най-общо признание на греховете им. С новия свещеник ги свързваше роднинска връзка: отец Даг Ролфсьон беше син на Ролф от „Блакаршарв“, а неговата съпруга се падаше братовчедка на Рагнфрид Иваршдатер. Затова отецът идваше често в „Йорун“ да навести стопаните. Въпреки че Даг беше млад, около трийсетгодишен, образован и съвестен, Нокве и Бьоргюлф се държаха студено с него. Гауте обаче бързо се сприятели с Даг. Единствен той от синовете на Ерлен се сближи с хората от Сил. Но най-отчужден от околните остана Никулаус. Той неизменно странеше от връстниците си. Случеше ли се да присъства на танцова забава или вечеринка, Нокве заставаше далеч от другите и само наблюдаваше с надменно изражение. Понякога се поддаваше на своя приумица и се включваше в забавата. Прави го, за да покаже колко е здрав, силен и пъргав, казваха си хората. Нокве открай време кипваше бързо и я налиташе с юмруци. След като надви двама-трима признати побойници в околността, си извоюва хорското страхопочитание. А когато му се приискаше да потанцува с някоя девойка, младежът не се съобразяваше нито с братята, нито с роднините й. Танцуваше невъзмутимо с нея, а после двамата се усамотяваха. Нямаше жена, която да отблъсне Никулаус Ерленсьон. Това ни най-малко не му спечели повече симпатии.

Откакто Бьоргюлф ослепя, Нокве рядко го оставяше сам, но отидеше ли на забава, оставаше верен на себе си. Престана да ходи на лов, ала през есента си купи от областния управител извънредно скъп бял сокол. Продължаваше ревностно да се упражнява в стрелба с арбалет и физически занимания. Въпреки слепотата си Бьоргюлф се научи да играе шах и двамата братя често прекарваха цял ден над дъската, защото се превърнаха в запалени шахматисти.