Сигрид Унсет - Кръстът

Нокве забеляза напиращите в очите й сълзи и закрещя:

— Quid mihi et tibi est, mulier? 11 11 Quid mihi et tibi est, mulier? (лат.) — Какво има между Мене и тебе, жено? (Йоан 2:4) — Бел.авт. — Кристин потрепери, но синът й продължи в изстъпление: — Господ едва ли е изрекъл тези думи, защото е презирал майка Си. Но е искал да я отклони от намерението й — нея, пречистата и непорочната — когато тя понечила да го съветва как да използва силата Си, дадена му от Неговия Отец на небето, а не от онази, която Го е родила. Майко, не смей да ме разубеждаваш от решението ми…

Кристин сведе глава, а Нокве продължи съвсем тихо:

— А забрави ли, че именно ти ме отблъсна? — Нокве млъкна, защото гласът му се разтрепери. — Исках да коленича до теб пред смъртния одър на баща ми, но ти ме изпъди. Сърцето ми стене в гърдите, щом се сетя за постъпката ти.

— Затова ли охладня към мен след смъртта на баща си? — едва доловимо попита Кристин.

Нокве не отговори.

— Вече разбирам. Не си ми простил обидата, Нокве…

Синът й отмести очи встрани.

— Понякога успявах да забравя колко ме нарани, майко — промълви задавено той.

— Не си успял. Нокве, Нокве — извика тя жално и горчиво, — обичам Бьоргюлф не по-малко от теб! Та аз съм му майка. Майка съм и на двама ви! Постъпи жестоко, като завинаги затвори вратата между мен и него!

Бледото лице на сина й стана съвсем бяло.

— Да, майко, отчуждих ви. Жестоко съм постъпил, казваш… Дано Бог ти донесе успокоение. Нямаш представа… — гласът му премина в глух шепот, сякаш силите го напуснаха. — Реших да не те… Исках да ти спестим мъката.

Нокве й обърна гръб и пое към вратата. Махна резето, но спря. Майката го повика по име. Той се върна и застана пред нея с клюмнала глава.

— Майко… Зная, че не ти е никак лесно…

Кристин сложи ръце на раменете му. Нокве не й позволи да види лицето му, но наведе глава и целуна китката й. Кристин си спомни, че същото веднъж направи и баща му, но не се сещаше кога.

Погали ръкава му, а той я потупа по бузата. После седнаха и помълчаха.

— Майко — обади се Нокве с тих, равен глас. — Още ли пазиш кръста, който ти е завещал брат ми Орм?

— Да, обещах му да не го свалям от врата си.

— Ако Орм знаеше, че и аз ще остана без наследство и без правото да се наричам благородник, щеше на драго сърце да ми го даде.

Кристин извади малкия сребърен кръст изпод ризата си, стоплен от досега с гръдта й, и го подаде на Нокве. Той долепи почтително устни до реликвария върху кръста, закопча верижката на врата си и мушна скъпоценния дар под дрехата си.

— Помниш ли брат си Орм? — попита майката.

— Не съм сигурен. Така ми се струва, но вероятно съм си изградил представа за него, защото ти непрекъснато ми разказваше какъв е бил, когато бях малък.

Нокве постоя още малко при майка си, после се надигна и стана:

— Лека нощ, майко!

— Бог да те поживи, синко, лека нощ!

Нокве излезе. Кристин прибра сватбената дреха на Ивар и шевните си принадлежности. Изгаси огъня.

— Бог да те поживи и да те пази, Нокве.

Духна свещта и излезе от старата къща.

Случи се Кристин да срещне Турдис в едно имение. Стопаните се бяха разболели и не можаха да приберат сеното. Братята и сестрите от гилдията на свети Улав им се притекоха на помощ. Вечерта Кристин и девойката повървяха заедно. Възрастната жена пристъпваше бавно като старица и бъбреше за дреболии. Успя да предразположи Турдис и девойката сама пожела да й сподели какво се е случило между нея и Нокве.

Двамата се срещали в градината на родителите й, а миналото лято, когато Турдис отседнала в планинската им хижа, Нокве я посещавал през нощта. Никога не посегнал да оскверни невинността й. Турдис била чувала какви ли не приказки за него, но към нея Нокве проявявал почтителност и не я оскърбил нито с думи, нито с дела. Няколко пъти легнал до нея върху кожите на леглото и си говорили. Турдис го питала дали възнамерява да я поиска за жена, но Нокве й отвърнал, че се е врекъл да служи на Светата Дева. През пролетта пак я уверил в намерението си да постъпи в манастир и Турдис се отказала да се противопоставя на бащината и дядовата си воля.

— И двамата щяхте да страдате много, ако Нокве бе нарушил обета си, а ти се бе опълчила срещу роднините си — съгласи се Кристин.

Подпря се на греблото си и загледа девойката. Турдис беше нежна, красива, кръглолика, а хубавата й коса бе сплетена на тежка руса плитка.

— Господ ще ти отреди щастие, миличка. Годеникът ти ми се вижда смел и свестен момък.