Господин Сигюр от „Сюнбю“ искрено обикна младия си роднина. Кристин се запозна с братовчед си едва когато съдбата го доведе до смъртния одър на съпруга й, но Сигюр й засвидетелства безпрекословната си роднинска солидарност. След кочината на Ерлен Никулаусьон братовчедът на Кристин остана в дома й почти до Коледа и направи всичко по силите си, за да помогне на вдовицата и на осиротелите й синове. Младежите му показаха искрената си признателност и уважение, но само Гауте се сближи с него и свикна да му гостува в „Сюнбю“.
Рицарят нямаше живи деца и когато някой ден Сигюр — внук на Ивар Йеслинг — предадеше Богу дух, имението му щеше да премине в ръцете на Хафтуровите синове, защото те бяха най-близките му наследници. Господин Сигюр, вече на преклонна възраст, носеше тежък кръст: преди четирийсет години младата му съпруга си изгуби разсъдъка при раждане. Всеки ден рицарят се отбиваше при нея да провери как се чувства тя. Лудата живееше в една от най-хубавите къщи в „Сюнбю“ и я гледаха няколко слугини.
— Знаеш ли кой съм, Юрид? — питаше я той.
Понякога тя не му отговаряше, а друг път отвръщаше:
— Зная кой си. Ти си пророк Исаия, който живее в Брутвайт, на Брутвайтския хълм.
Съпругата на рицаря неизменно държеше вретено на коленете си. В добрите си дни предеше равна тънка нишка, но в лошите сваляше вълната, която слугините й бяха разчепкали, и я разпръскваше из цялата стая. След като Гауте разказа на майка си за нещастието в „Сюнбю“, Кристин всеки път посрещаше братовчед си със сърдечна топлота, но отклоняваше поканите да посети „Сюнбю“. За последно ходи там, когато се сгоди за Ерлен.
Гауте Ерленсьон беше най-нисък от синовете на Кристин. Сред стройната майка и снажните си братя Гауте изглеждаше почти дребен, макар ръстът му да надвишаваше средния. След като по-големите му братя и близнаците напуснаха имението, Гауте придоби повече увереност във всичките си начинания. Преди беше мълчалив в присъствието им. Хората в околността го смятаха за много хубав мъж. Гауте притежаваше изразително лице. Лененорусата коса, големите сиви очи, разположени симетрично под челото, продълговатото лице с приятно закръглени бузи, здравият тен и правилните устни — всичко това бе наследил от дядо си. Главата му стоеше красиво върху раменете. Гауте притежаваше необикновено силни, мускулести, възедри ръце, но краката му изглеждаха къси и криви. Затова винаги носеше широки дрехи, освен когато работата не го принуждаваше да облече къс елек. По онова време късите празнични одежди се смятаха за белег на изискан вкус. Селяните възприеха тази мода от пътуващите из долината знатни господа. Но селяните се радваха от сърце на младия стопанин от „Йорун“, когато Гауте отиваше на църква или на пиршество, пременен в дългопола, красиво извезана зелена одежда, сребърен колан около тънкия кръст и наметнат с широк плащ, подплатен с еленова кожа. В ръката си неизменно държеше великолепна обкована със сребро брадва, която Ивар Йеслинг бе завещал на зет си Лавранс Бьоргюлфсьон. Хората гледаха доволно как Гауте Ерленсьон тръгва по пътя на предците си, макар и още съвсем млад, и всячески се стреми да се придържа към установената традиция в облеклото и начина на живот.
Не съществуваше по-красива гледка от Гауте, възседнал жребец. Младият мъж се славеше като ненадминат ездач, а хората от околността се хвалеха навред, че в Норвегия няма кон, който Гауте да не може да укроти и обязди. Носеха се легенди как миналата година, докато бил в Бьоргвин, успял да обуздае буен млад жребец. Животното измъчило не един опитен ездач, но в ръцете на Гауте станало кротко като агне и той го яздил без седло, а за юзда използвал лента на девойка. Кристин попита сина си дали всичко това е истина, но той само се засмя и отговори уклончиво.
Кристин отдавна беше забелязала, че синът й не се свени в общуването с жени. Макар поведението му да не й се нравеше, майката разбираше донякъде лекомислието му, защото виждаше колко ласкаво се отнасят девойките към младия красавец, приветлив и приказлив по природа. За Гауте любовните похождения се свеждаха до игри и закачки. Той не вземаше авантюрите си твърде присърце като Нокве и не премълчаваше прегрешенията си. Преди две години сам призна на майка си, че е направил дете на млада слугиня в „Сюнбю“. По думите на господин Сигюр младият баща изпратил щедри дарове на майката и поискал да доведе детето в дома си, след като го отбият. Гауте обичаше много дъщеричката си и случеше ли се да ходи във Вого, винаги се отбиваше да я види. Гордо хвалеше хубостта й. Нарекли я Магнхил. Кристин също одобряваше идеята съгрешилият млад мъж да поеме грижите за детето, както подобава на съвестен баща. Стопанката очакваше с нетърпение да види малката Магнхил, но детето почина, едва навършило година. Печалната вест покруси Гауте. Кристин се натъжи, задето така и не зърна внучката си.
Читать дальше