След малко стопанката духна лампата, стисна с пръсти фитила и го потопи в рибеното масло. През малкия прозорец се виждате дрезгавата светлина на лятната нощ. Кристин прочете последните молитви за деня, съблече се тихо и се мушна в постелята. Нагласи се удобно, а старото куче се настани до нея. Стопанката заспа веднага.
Епископ Халвар назначи отец Даг за свой наместник в околността. Гауте откупи от свещеника десятъка за три години напред. Освен това си набави кожи и хранителни продукти и ги изпрати през зимата в долината на река Раума, а през пролетта — с кораб в Бьоргвин. Кристин следеше неодобрително начинанията на сина си. Преди тя продаваше стоките си в Хамар, защото баща й и Симон постъпваха така. Но Гауте сключи споразумение със зет си, Герлак Тидекенсьон, който умееше да печели от продажби и беше близък роднина на най-богатите немски търговци в Бьоргвин.
През лятото след смъртта на Ерлен Маргрет пристигна в „Йорун“ с мъжа си. Двамата принесоха големи пожертвования в църквата за душата на баща й. Когато едно време в „Хюсабю“ Маргрет беше още девойка, двете с мащехата й се спогаждаха с цената на много отстъпки и Маргрет не проявяваше загриженост към братята си. Сега обаче, вече трийсетгодишна, ала бездетна, тя се радваше на порасналите момчета с искрена сестринска обич. Заслугата Гауте и Герлак да се споразумеят беше нейна.
Маргрет все още беше хубава жена, но напълня и наедря много. Кристин не бе виждала по-дебела жена от нея. На колана около огромната й талия бяха нанизани още сребърни плочки. Грамадна брошка с големината на малък ръчен щит красеше едрите й гърди. Внушителното й тяло приличаше на олтар, отрупан с най-отбрани платове и украшения от позлатен метал. Герлак Тидекенсьон обичаше горещо съпругата си.
Миналата година Гауте гостува на сестра си и зет си в Бьоргвин по време на пролетния тинг, а през есента отново замина за града с цял табун коне и ги продаде там. Начинанието му се оказа изключително доходоносно и той се закле следващата година да го повтори. Кристин нямаше намерение да го спира. Гауте беше наследил любовта към пътуванията от баща си. С възрастта ще улегне, повтаряше си майката. Щом забеляза, че синът й трескаво се подготвя да заминава за Бьоргвин, Кристин го подкрепи и дори го посъветва да не се бави: миналата година му се наложи да прекосява планината в най-лютата зима.
Гауте потегли през една хубава слънчева утрин след празника на свети Вартоломей. По това време се колеха козлите и из цялото имение се носеше миризмата на сварено козе месо. Хората изглеждаха сити и доволни. Цяло лято не бяха близвали прясна храна, освен на най-големите празници, но сега и сутринта, и вечерта им поднасяха вкусно месо и гъст мазен бульон. Кристин, макар и изтощена, се чувстваше в приповдигнато настроение след първото голямо клане на добитък за годината и след приготвянето на наденици. Застанала на главния път, махаше с края на забрадката си за сбогом на Гауте и хората му. Пред очите на майката се откриваше прелестна гледка на хубави коне, здрави млади ездачи с проблясващи оръжия и звънтящи сбруи. Докато минаваха по високия мост, се разнесе оглушителен тропот. Гауте се обърна на седлото и й помаха с шапката си, а гордата радостна майка му помаха на свой ред и нададе слаб весел възглас.
Малко след настъпването на зимните нощи заваля дъжд и лапавица, из планините се изви снежна виелица. Кристин се притесни за Гауте — още не се беше прибрал. Тя обаче вярваше в късмета му и обикновено не се тревожеше много за него.
След седмица тя се прибираше от обора късно вечерта и до портата различи силуетите на неколцина ездачи. Пред фенера от телешко шкембе мъглата се виеше като бял дим и стопанката тръгна под дъжда, за да посрещне облечените в кожа мъже, задаващи се като тъмни сенки. Дано Гауте да се прибира, надяваше се майката, защото по това време не очакваше други посетители.
Начело яздеше господин Сигюр от „Сюнбю“. Слезе от седлото тромаво като старец.
— Нося ти вести от Гауте, Кристин — съобщи той, след като се здрависаха. — Вчера синът ти пристигна в имението ми…
Дворът тънеше в непрогледна тъмнина и стопанката не можеше да прочете нищо по лицето на събеседника си, гласът му обаче й се стори разтревожен. Сигюр пое към къщата, но нареди на слугите си да се оттеглят с ратая на Кристин в стаята на прислугата. Мълчанието му я изплаши. Все пак изчака да останат насаме и го попита с напълно спокоен глас:
Читать дальше