Сигрид Унсет - Кръстът

— Какви вести ми носиш, братовчеде? Да не би Гауте да се е разболял, та не се прибра с теб?

— Не, синът ти е в цветущо здраве. Спътниците му се измориха…

Сигюр пое купата, духна пяната върху бирата, отпи и похвали майсторството на стопанката.

— Който носи добри вести, нему се полага богата почерпка — усмихна се Кристин.

— Изчакай да чуеш всичко — продължи боязливо рицарят. — Синът ти не пристигна сам в „Сюнбю“…

Кристин търпеливо очакваше развръзката.

— Доведе дъщерята на Хелге от „Ховлан“. Гауте отвлякъл девойката от бащиния й дом.

Без да пророни дума, Кристин седна на пейката срещу братовчед си. Само стисна здраво устни.

— Гауте ме помоли да дойда при теб и да ти каже какво се е случило, защото се страхуваше от реакцията ти. Е, вече изпълних обещанието си — заключи тихо рицарят.

— Сигюр, разкажи ми всичко, което знаеш — помоли спокойно Кристин.

И той започна, но избягваше да казва нещата направо, а увърташе и говореше със заобикалки. Сигюр останал ужасен от постъпката на Гауте, но от думите му Кристин разбра, че миналата година синът й се запознал в Бьоргвин с девойката на име Юфрид. Не била сгодена, увери я Сигюр, но според Гауте било безсмислено да я поиска от роднините й, както е редно. Хелге от „Ховлан“ бил голям богаташ, чиито роднините се зовели с титлата дук, и притежавал много земи в областта Вос. За беда двамата млади се поддали на съблазните на дявола… Сигюр търкаше дрехите си и се чешеше по главата, все едно е пълен с въшки.

А през лятото, когато Кристин си мислеше, че Гауте е в „Сюнбю“, за да придружи рицаря на лов за две мечки — стръвници в планината, синът й тръгнал за Согн, където избраницата му гостувала на омъжената си сестра. Хелге имал три дъщери, но нямал мъжко чедо. Докато разказваше, Сигюр пъхтеше от неудобство, защото обещал на Гауте да пази тези подробности в тайна. Рицарят подозирал защо Гауте тръгва на път, ала не му минало през ум, че е възможно младият мъж да е намислил чак подобно безумие…

— Синът ми ще си плати скъпо за тази глупост — отбеляза Кристин, а лицето й застина в каменно изражение.

— Зимата започна, пътищата ще станат непроходими. След като претеглят нещата, мъжете от „Ховлан“ ще преценят, че най-доброто решение е да дадат благословията си на Юфрид и Гауте, щом тя вече е негова…

— А ако не размислят? Ако поискат отмъщение за кражбата на девойката?

— Според закона това май се счита за сериозно престъпление, което не може да се изкупи с глоби — поколеба се Сигюр. Вече не си намираше място от притеснение. — Не съм добре запознат…

Кристин мълчеше и той отново подхвана умолително:

— Гауте се надява да ги приемеш топло в дома си. Каза ми, майка ми не е остаряла още и едва ли е забравила как и тя някога… Имаше предвид, че си се омъжила за своя избраник, разбираш ли?

Кристин кимна.

— Не съм виждал по-хубава девойка от Юфрид, Кристин — увери я пламенно Сигюр, а очите му се наляха със сълзи. — Жалко наистина, дето дяволът е подмамил Гауте да съгреши, но ти ще приемеш клетите деца като любяща майка, нали?

В отговор стопанката отново кимна.

На следващия ден цялата околност изглеждаше мрачна и сива под изливащия се проливен дъжд. По обяд Гауте пристигна в имението.

Кристин надникна от вратата и усети как по челото й изби студена пот. Гауте тъкмо сваляше от седлото девойка, облечена в черна наметка с качулка. Избраницата на сина й изглеждаше дребна, стигаше едва до рамото му. Гауте я хвана за ръка и я поведе към къщата, но тя го отблъсна и сама тръгна към Кристин. Той се разбърза да поздравява слугите и да дава заповеди на спътниците си. Обърна се към двете жени на вратата. Кристин държеше ръцете на Юфрид. Гауте се втурна към тях с весел поздрав. В преддверието Сигюр го прегърна и го потупа бащински по рамото, докато пъхтеше и се задъхваше от вълнение.

Девойката повдигна лице. Кристин остана изумена от бялата й кожа и красивите черти под мократа качулка. Юфрид изглеждаше съвсем млада и малка като дете.

— Не очаквам да ме посрещнете като скъпа гостенка, майко на Гауте — започна девойката. — Но сега всички врати са затворени за мен. Само вашата ми остана. Стопанке, ако не ме изгоните от дома си, няма да забравя, че съм дошла тук без пукната пара и без чест, но с желанието да служа на вас и на Гауте, моя господар.

Преди да се усети, Кристин хвана ръцете на девойката:

— Господ да прощава сина ми, задето е съгрешил така спрямо теб, прекрасно дете. Влизай, Юфрид, влизай… Ще се моля Бог да ви помага, както ще ви помогна аз!