Сигрид Унсет - Кръстът

В знак на благодарност Юфрид й целуна ръка.

— Искам да те помоля и за още един подарък, майко — усмихна се тя с присъщото си очарование. — Не се бой, Гауте не ти е довел ленива и нескопосна жена. Бива ме в домакинската работа, но не съм си донесла работно облекло. Дай ми някоя стара рокля и ми позволи да ти помагам. Нека ти дам повод да си промениш мнението за мен, дори и сега да не виждаш защо.

Дойде ред на Кристин да покаже на снаха си какво има в сандъците си. Юфрид не спираше да хвали красивите й ръкоделия и стопанката й подари два ленени чаршафа с копринена дантела, обточена със син конец кърпа, тъкано покривало и накрая големия гоблен със сцената „Лов на соколи“:

— Не искам тези вещи да напускат пределите на имението. С Божията помощ и с помощта на Пресветата Дева тази къща един ден ще бъде твоя.

После двете жени отидоха да разгледат хамбарите. Прекараха там няколко часа, улисани в сладки приказки.

Кристин предложи на Юфрид да облече роклята й от зелено сукно с втъканите черни валма, но според девойката роклята била твърде хубава за работна дреха. Бедничката, иска да се хареса на свекърва си, помисли си със задоволство Кристин. Накрая се спряха на стара кафява туника, която Юфрид реши да скъси и да закърпи под мишниците и на лактите. Девойката веднага поиска ножица и игла от Кристин и се зае да я преправя. Кристин също взе ръкоделието си. Когато влязоха да вечерят, Гауте и Сигюр завариха двете жени да шият.

Кристин чистосърдечно признаваше, че Юфрид е жена, която знае как се върти домакинство. Ако всичко се наредеше по най-добрия начин, Гауте щеше да извади голям късмет, сдобивайки се със съпруга колкото богата и красива, толкова работлива и сръчна. Дори да тръгнеше да търси из цяла Норвегия, Кристин не би могла да намери къщовница като Юфрид, която да я замести в „Йорун“. Затова един ден стопанката заяви — сама не разбра как тези думи се изплъзнаха от устата й — че в деня, когато Юфрид стане законна съпруга на Гауте, тя ще й даде ключовете за имението и ще се премести да живее при Лавранс в старата къща.

После съжали, задето не помисли, преди да обяви намерението си. Вече не за пръв път говореше прибързано в стремежа си да покаже на Юфрид колко я харесва.

Девойката беше бременна. Кристин забеляза признаците още когато се запозна с нея. Спомни си първата си зима в „Хюсабю“. Тя беше в положението на Юфрид и се безпокоеше какво ще стане с дружбата на Лавранс и Ерлен, когато постъпката й излезе наяве, но все пак беше омъжена, а съпругът й и баща й вече бяха свързани в роднински отношения. И въпреки това Кристин изпитваше мъчително разкаяние и срам, а в душата й се надигна разочарование от Ерлен. Тогава беше навършила деветнайсет, докато Юфрид беше с две години по-малка, а вече живееше в чужда къща, далеч от роднините си, отвлечена и обезправена, и носеше под сърцето си детето на Гауте. Кристин признаваше пред себе си, че Юфрид е много по-силна и смела жена от нея.

Но Юфрид не беше осквернила светостта на манастира, не беше нарушила обещанията си и дадената пред годеника си дума, не беше мамила родителите си, не беше изричала лъжи и не ги бе лишила от честта им с коварство. Двамата с Гауте наистина извършиха грях, погазвайки закона на тази страна и повелите за подчинение и морал, ала прегрешенията им не предполагаха горчиво разкаяние и гузна съвест. Кристин се молеше от все сърце лудорията на Гауте да завърши благополучно и се утешаваше с мисълта, че Господ е справедлив и не би отредил на Гауте и Юфрид по-тежка участ от нейната участ с Ерлен. Двамата успяха да се оженят, а децата им, макар и белязани от греха на родителите си, получиха правото да наследят роднините си.

Понеже нито Гауте, нито Юфрид споменаваха за детето в утробата й, Кристин реши да не отваря дума за това въпреки горещото си желание да поговори с неопитната си снаха, да я посъветва как да си пести силите, да се излежава сутрин, а не да става преди всички. Кристин забелязваше стремежа на Юфрид да изпревари свекърва си и да свърши повече работа от нея. За жалост девойката не я предразполагаше да й предложи помощ или да изрази съчувствието си. Затова Кристин поемаше мълчаливо най-тежките задължения и независимо дали я виждаше в присъствието на слугите, или насаме, показваше на Юфрид, че я смята за младата стопанка на имението.

Фрида се принуди да отстъпи на девойката мястото си до господарката и побесня от яд. Веднъж, докато двете с Кристин шетаха в готварницата, слугинята използва обидна дума за Юфрид. За пръв път, откакто се познаваха, Кристин й удари плесница: