Сигрид Унсет - Кръстът

— Никак не ти прилича да говориш така за другите, дърта развратна кучко!

Фрида избърса кръвта от носа и устата си:

— Уж вие двете с Юфрид, дъщерите на аристократите, сте по-добродетелни от селянките. Нали знаете, че ще легнете в брачно ложе с копринени чаршафи. Трябва да сте пълни развратници и безсрамници, щом не можете да изчакате, а се втурвате в гората с млади мъже и забременявате с копелетата им! Плюя аз на такива като вас!

— Млъквай! Отиди да се измиеш, че кръвта капе в тестото — невъзмутимо нареди стопанката.

На вратата Фрида се сблъска с Юфрид. По лицето на девойката Кристин прочете, че Юфрид е чула разговора им.

— Не обръщай внимание на тази несретница. Толкова й стига умът. Не мога да я изгоня, няма къде да отиде.

Юфрид се усмихна презрително и Кристин поясни:

— Кърмила е двама от синовете ми.

— Гауте не е сред тях — уточни Юфрид. — Тя не пропуска случай да ни го напомни. Не можеш ли да я омъжиш? — остро попита младата жена.

— Да не мислиш, че не съм се опитвала? — разсмя се Кристин. — И още как. Но щом някой мъж, кандидат за ръката й, поговори с нея, променя мнението си…

Кристин се чудеше дали да не се възползва от удалата й се възможност и да увери Юфрид в желанието си да й бъде грижовна майка. Девойката обаче изглеждаше много ядосана и хладна.

Бременността й личеше все по-ясно. Един ден се захвана да чисти пера за пълнеж на възглавници. Кристин я посъветва да си прибере косата, за да не я напълни с пух. Юфрид си върза ленена кърпа:

— Освен дето е по-удобно, жената изглежда по-добре със забрадка, а не с пусната коса — позасмя се девойката.

— Сигурно — лаконично се съгласи Кристин.

На стопанката й се струваше неуместно Юфрид да се шегува с положението си.

Няколко дни по-късно Кристин влезе в готварницата и видя, че Юфрид корми фазани. Целите й ръце бяха омазани в кръв. Ужасена, Кристин я дръпна настрана:

— Чедо, сега не бива да пипаш кръв! Поне това не го ли знаеш!

— Ама ти вярваш ли на такива приказки? — недоверчиво я изгледа Юфрид.

Кристин й разказа за петната от огън по гърдите на Нокве. Нарочно наблегна на факта, че не е била омъжена, когато е била бременна и е видяла пожара в църквата.

— Сигурно не си подозирала подобно нещо за мен? — тихо попита стопанката.

— Гауте ми разказа всичко. Баща ти те е сгодил за Симон Андресьон, но ти си избягала с Ерлен Никулаусьон при леля му и Лавранс се принудил да даде съгласието си.

— Не беше точно така. Не сме бягали. Симон ме освободи от дадената дума веднага щом разбра, че сърцето ми принадлежи на Ерлен, а татко склони, макар и твърде неохотно, да ме повери в ръцете на Ерлен. Бяхме сгодени около година. Моята съдба по-лоша ли ти се струва? — попита Кристин, защото Юфрид, обляна в гъста червенина, я гледаше ужасена.

Девойката изстърга с ножа малко засъхнала кръв от бялата си ръка.

— Да — отвърна тя тихо, но непоколебимо. — Не бих пропиляла ненужно доброто име и честта си. Няма да кажа това на Гауте — побърза да я увери Юфрид. — Той си мисли, че баща му те е отвлякъл, защото не е успял да те придума с молби…

Вероятно девойката има право, рече си Кристин. Колкото повече разсъждаваше, най-почтено в случая й се струваше Гауте да изпрати вест на Хелге от „Ховлан“, да остави съдбата си в неговите ръце и да го помоли да му даде Юфрид за жена при условията, които Хелге му постави. Майката се опитваше да вразуми Гауте, но той пламваше от смущение и отказваше да разговарят. Когато вече не можеше да избегне въпросите й, ядосано я попита как да изпрати писмо през планината зимно време. Тя го посъветва да помоли отец Даг за помощ. Негови пратеници ще занесат писмото до областта Несе, а оттам ще го пренесат по крайбрежието. Свещениците знаят как да изпратят вести дори и през зимата. Много скъпо щяло да излезе, възрази Гауте.

— Тогава ще имаш дете от любовницата си, а не от съпругата си — тросна се гневно майката.

— Случаят не може да се разреши толкова бързо — отвърна Гауте, видимо разгневен.

С течение на времето в майчиното сърце се загнезди ужасно опасение. Кристин забелязваше как бурната любов на Гауте към Юфрид се топи. Той непрекъснато беше сърдит и недоволен. Поначало синът й сгреши, като открадна невестата си, а не я поиска от роднините й, но Кристин смяташе, че Гауте ще утежни допълнително положението си, ако се покаже като страхливец. Нямаше нищо лошо в това младите да се разкайват за стореното, ала в бездействието на Гауте прозираше повече малодушие и липса на доблест, отколкото богобоязливо покаяние. Кристин изпитваше най-силно доверие към Гауте и направо отказваше да повярва, че в сквернословията има истина: Гауте бил непостоянен и се държал разпуснато с жените, Юфрид вече му омръзнала, защото надебеляла и повехнала и наближавало времето, когато Гауте щял да отговаря за извършеното престъпление пред роднините на девойката.