Сигрид Унсет - Кръстът

Лицето на епископа се обагри в пурпурния нюанс на расото му, а от очите му се разхвърчаха искри. Той стрелна с поглед отец Сулмюн, но се обърна към синовете на Ерлен:

— Гауте Ерленсьон, вероятно ти е известно, че с тази твоя постъпка сам си изпроси отлъчване от Църквата?

Епископ Халвар избра двама слуги и четирима селяни измежду най-достойните и разумните и им нареди да придружат синовете на Ерлен до „Йорун“ и да ги пазят зорко да не избягат.

— Никулаус, тръгни и ти с тях — обърна се Халвар към Нокве. — Мирувай. С упражненото насилие братята ти не допринесоха с нищо за доброто име на майка ти, но поведението им е разбираемо до известна степен, предвид жестокото оскърбление, на което са били подложени.

Епископът от Хамар си рече наум, че момчетата не са утежнили положението на майка си. Сутринта, когато Кристин се появи в църквата с Юлв Халдуршон, избран да бъде кръстник на детето й, чашата преля и всички се нахвърлиха върху нея с безмилостни упреци, но Халвар вече забелязваше промяна в хорското мнение и най-вече в мнението на Кулбайн Юнсьон. Затова епископът го назначи за началник на стражите, които отведоха синовете на Ерлен.

Нокве пръв прекрачи прага на голямата стая на втория етаж, където Кристин седеше на леглото до Лавранс с Мюнан на коленете си. Големият й син й обясни какво се е случило, като наблегна на факта, че епископът я смята за невинна и проявява разбиране към постъпката на братята му, продиктувана от оправдано възмущение. Кристин пожела лично да поговори с епископа, но Нокве я разубеди.

Стражите въведоха четиримата братя. Майката ги погледна, пребледняла и разтревожена. Натежалото й от непреодолимо отчаяние и страх сърце набъбна болезнено, готово да се пръсне. Събра обаче сили и се обърна спокойно към Гауте:

— Синко, постъпил си много неразумно. Опозорил си меча на Лавранс Бьоргюлфсьон, като си го извадил срещу тълпа селяни, заети да сплетничат.

— Първо насочих меча срещу оръженосците на епископа — ядосано поясни Гауте. — Но си права, майко, обезчестих името на дядо, защото използвах меча му в подобна нелепа битка.

Кристин отмести очи. Макар че я заболя от думите на сина й, майката не успя да спре усмивката на устните си. Така доволно се усмихва майката, когато бебето захапе гърдата й с първите си поникнали зъбки.

— Майко — обади се Нокве, — предлагам да изведеш Мюнан от стаята. Не го оставяй сам, докато не се почувства по-добре. Не го пускай да излиза, за да не види, че сме под стража.

— Момчета — изправи се Кристин, — ако смятате, че го заслужавам, целунете ме, преди да изляза.

Нокве, Бьоргюлф, Ивар и Скюле се приближиха да целунат майка си. Отлъченият Гауте погледна печално към нея. Кристин му протегна ръка, а той пое крайчето на ръкава й и долепи устни до него. Петимата й синове, без Гауте, я бяха надраснали. Майката зави хубаво Лавранс и излезе от стаята с Мюнан.

В „Йорун“ имаше четири двуетажни къщи: къщата с просторната стая на горния етаж, новата постройка, използвана за лятна къща през детските години на Кристин, преди баща й да построи голямата къща, старият хамбар и склада, където съхраняваха солта. На втория етаж на склада се помещаваше стая, в която слугините спяха лятно време.

Кристин се качи по стълбите към втория етаж на новата постройка. След смъртта на малкия Ерлен майката спеше там с Мюнан. Стопанката заснова неспокойно напред-назад из стаята, а Фрида и Гюнхил донесоха кашата за вечеря. Кристин заръча на Фрида да се погрижи стражите да получат храна и бира. Слугинята вече им поднесла вечеря по заповед на Нокве, но мъжете не пожелали да приемат храна от стопанката с оглед на причината, поради която са дошли в дома й. Носели си провизии от другаде.

— Въпреки това им занесете буре с бира — настоя Кристин.

Гюнхил, младата слугиня, беше цялата подпухнала от плач:

— Господарке, никой от нас не вярва, че си способна на подобно нещо. Бъди сигурна е това. Винаги сме се старали да оборваме клеветите по твой адрес.

— Значи все пак сте знаели каква мълва се носи. Защо тогава не ми казахте?

— Не посмяхме заради Юлв — обясни Фрида.

— Той ни застави да си мълчим — добави Гюнхил през сълзи. — Често исках да те предупредя да си по-бдителна, когато след вечеря двамата с Юлв разговаряте до късно насаме.

— Юлв е знаел — заключи Кристин.

— Яртрюд отдавна му натяква. Той затова я биеше. Една вечер на Коледа — тогава ти започна да пълнееш — се бяхме събрали в къщата на иконома: ние двете, Сулвай, Йойвин и неколцина селяни от южните стопанства. Тогава Яртрюд го обвини, че той е причината ти да наедряваш. Юлв я удари с колана си и катарамата разкървави лицето й. Но след това тя започна да повтаря, че мъжът й не отрекъл вината си.