Сигрид Унсет - Кръстът

— Да, Ваше Преосвещенство. Нима това не е най-естественото нещо? — Понеже не получи отговор, Нокве продължи: — През зимата двамата с брат ми Гауте посетихме баща ни и му обадихме, че майка ни е бременна. Той прие новината без капка съмнение във верността й. Новината никак не го изненада. Татко не се чувстваше добре в Сил и предпочете да се премести в Довре, а майка ни му гостува за малко през лятото. Той се ядосал, задето тя не пожелала да остане при него и да се грижи за дома му. Татко поискал от нея да остане в „Хауген“, а ние двамата с Гауте да поемем управлението на „Йорун“.

Епископ Халвар продължаваше да потрива брадичката си, без да сваля очи от младежа.

Какъвто и да е Ерлен Никулаусьон, едва ли е способен на низостта да обвини съпругата си в разврат пред младите им синове.

Въпреки многото приказки, подкрепящи обвиненията срещу Кристин Лаврансдатер, епископът не вярваше на слуховете. Стори му се искрена, когато отрече да е знаела в какво я подозират съседите. Все пак духовникът си спомни, че на млади години тази жена се оказа безсилна да се противопостави на плътските съблазни. Тя и мъжът, с когото сега живееше в раздор, си извоюваха съгласието на Лавранс по непочтен начин.

Когато отвориха дума за смъртта на детето й, епископът забеляза признаци на гузна съвест. Но светският съд не се занимаваше с родители, които не се грижат съвестно за здравето на децата си. Ако наистина носеше вина за кончината на бебето си, Кристин щеше да изкупи греха си пред Бога според предписанията на своя изповедник. А дори и майката да е предизвикала смъртта на детето съзнателно с небрежното си отношение, не беше изключено бащата да е Ерлен Никулаусьон. Кристин Лаврансдатер — отдавна преминала първа младост, изоставена от съпруга си, майка на седмина синове, с които по принуда живее в бедни условия — едва ли е посрещнала с радост раждането на осмото си дете. Нормално е жена с нейната участ да не изпитва силна майчина обич към новороденото.

Епископът не вярваше, че Кристин е изневерила на мъжа си, но тъй като изповядваше грешници от двайсет и четири години, натрупаният опит го беше научил да очаква всичко. И все пак нещо го караше да й повярва.

Поведението на Ерлен Никулаусьон можеше да се изтълкува по един-единствен начин. Той не бе потърсил съпругата си нито докато е била бременна, нито след раждането на сина си, нито след смъртта му. Явно смята, че детето не е негово.

Оставаше въпросът как ще реагира той. Дали ще поеме отговорността и ще защити жена си в името на седмината им синове? Така би постъпил всеки почтен мъж. Дали ще повдигне обвинение в изневяра срещу жена си, след като слуховете плъзнаха навред? Епископът беше чувал разни неща за Ерлен и по-скоро беше склонен да очаква, че някогашният стопанин на „Хюсабю“ е способен на такава постъпка.

— Кои са най-близките роднини на майка ти? — попита епископът.

— Ямелт Халваршон от „Елин“ е женен за сестра й, вдовицата на Симон Андресьон от „Формо“. Майка ни има и братовчеди: Шетил Осмюнсьон от „Скуг“ и сестра му Рагна, съпругата на Сигюр Шурнинг; Ивар Йеслинг от „Рингхайм“ и брат му Ховар Трунсьон. Но всичките те живеят далеч…

— А господин Сигюр Елдярн от „Сюнбю“? Нали с майка ти са братовчеди? Никулаус, при такова сериозно положение е редно рицарят да защити роднината си! Още днес тръгни за „Сюнбю“ и му съобщи за възникналите неприятности, приятелю!

— Достопочтени господине — подхвана колебливо Нокве, — с него никога не сме били в топли отношения. А и не смятам, че намесата на рицаря ще облекчи положението на майка ми. Ерлен Елдярн не се радваше на добро име в тази част на страната. В хорските очи баща ми изглежда още по-черен именно защото при онова негово начинание, което му струва „Хюсабю“, а на тях — „Сюнбю“, той се съюзи с потомците на Йеслинг.

— Да, Ерлен Елдярн — засмя се епископът. — Открай време не умееше да се спогажда с хората. Скара се с всичките си роднини на север. Дядо ти беше кротък мъж и не се смущаваше да отстъпва, ако споровете застрашаваха разбирателството и единодушието между роднини. Но дори той не успя да постигне съгласие с Ерлен Елдярн. Двамата се превърнаха в заклети врагове.

— Да — и Нокве се засмя. — Свадата пламнала заради дреболия: скарали се кой да вземе два чаршафа с бродирани бордюри и кърпа, извезана със син конец. Всичко това било оценено само на две марки, но баба заръчала на дядо непременно да вземе тези вещи при подялбата на имуществото. Гюдрюн Иваршдатер, сестрата на баба, поръчала същото на мъжа си. Накрая Ерлен Елдярн пъхнал чаршафите и кърпата в торбите си, но Лавранс ги извадил. Дядо смятал, че вещите се полагат на него, защото Рагнфрид ги бродирала като мома в „Сюнбю“. Когато забелязал какво е направил дядо, Ерлен го ударил в лицето, а дядо го метнал три пъти върху пода и го изтърсил като кожа. След това не си проговориха никога повече, и то само заради въпросните парцали. Сега стоят в сандъка на майка ми.