Сигрид Унсет - Кръстът

Епископ Халвар бе излязъл на чардака, без хората да го забележат. Едрата му фигура с червена копринена шапка над белите коси притежаваше величествена осанка.

— Кои са тези младежи?

— Синовете на Кристин Лаврансдатер от „Йорун“.

— Ти ли си най-големият? — обърна се епископът към Нокве. — Влез да поговорим, а останалите да изчакат навън.

Нокве се качи по стълбите към втория етаж и последва епископа в стаята. Халвар се настани на почетното място и погледна младежа, облегнат на сабята си.

— Как те викат?

— Никулаус Ерленсьон, Ваше Преосвещенство.

— Нима смяташ, че за разговор с епископа ти е необходимо пълно снаряжение? — шеговито попита Халвар.

Никулаус се изчерви до корена на косите си. Остави оръжията и пелерината си в ъгъла и се изправи пред епископа гологлав, със сведено чело, хвана с дясната си ръка китката на лявата и зае непринудена, свободна, благопристойна и почтителна поза.

Епископът забеляза, че младежът притежава рицарски маниери и вежливи обноски. Момчето е било голямо, когато баща му е изгубил богатствата и почестите си, съобрази Халвар. Никулаус сигурно помни ясно как някога са го смятали за наследник на „Хюсабю“. Момчето притежаваше и хубава външност. Сърцето на епископа се изпълни със съжаление.

— Тези момчета, които дойдоха с теб, твои братя ли са? Колко синове има Ерлен?

— Седмина живи, Ваше Преосвещенство.

От гърдите на епископа се изтръгна неволна въздишка: в тази история са намесени съдбите на толкова много млади хора.

— Седни, Никулаус. Вероятно искаш да обсъдим появилите се слухове за майка ти и нейния иконом?

— Благодаря, Ваше Преосвещенство. Предпочитам да стоя прав.

Епископът огледа замислено младежа и изрече бавно:

— Виж, Никулаус, не ми се вярва клеветите за Кристин Лаврансдатер да са истина. А и единствено съпругът й има право да повдига обвинение за прелюбодеяние срещу нея. Положението на майка ти обаче се усложнява от факта, че баща ти и този Юлв са роднини, а Юлв ти е кръстник. В оплакването си Яртрюд спомена много неща, които биха могли да очернят доброто име на майка ти. Кажи ми дали казаното от Яртрюд е истина. Тя твърди, че мъжът й често я биел и от близо година не лягал в семейното им ложе.

— Юлв и Яртрюд не се разбираха. Той се ожени за нея доста възрастен, а и е малко суров и избухлив по характер. Но към нас и към родителите ни винаги се е отнасял предано и вярно. Първата ми молба към вас е да пуснете Юлв на свобода срещу откуп, ако има начин.

— Навърши ли пълнолетие?

— Не, Ваше Преосвещенство, но майка ни е готова да плати колкото е нужно.

Епископът поклати глава.

— Сигурен съм, че такава е и бащината ми воля. Сега възнамерявам да го посетя и да му съобщя какво се е случило. Моля ви утре да му отделите време за разговор…

Епископът потърка брадичката си с ръка. Потъна в размисъл, а палецът му дращеше леко едва наболата му брада.

— Седни, Никулаус — подкани го той. — Така ще поговорим по-спокойно.

Нокве се поклони в знак на благодарност и седна.

— Но истина ли е, че Юлв е отказал да живее при съпругата си? — попита епископът, все едно отново се сети за това.

— Да. Мога само да потвърдя — Нокве забеляза леката усмивка на епископа и устните му се разтеглиха, — че от миналата Коледа Юлв е при нас.

— А храната? Къде се храни?

— Кара жена си да му приготвя сухоежбина, когато отива в гората — по лицето на Нокве се изписа колебание. — И по този въпрос имаше разногласия. Майка ни предложи Юлв да се храни с нас, както преди да се задоми. Той отказа, защото се опасяваше, че хората ще започват да го одумват, ако наруши уговорката с баща ми отпреди женитбата му с Яртрюд. Тогава двамата се разбрали каква част от продуктите татко ще му дава за отделното му домакинство. На Юлв му беше съвестно майка ни да го храни, без уговорката да е развалена. Но в крайната сметка склони пред увещанията на майка ни, а решиха подробностите да ги обсъждат по-късно.

— Хм. Майка ти е прословута със своята предпазливост, енергичност и пестеливост…

— Това не важи за храната — разпалено възрази Нокве. — Всеки слуга в „Йорун“ може да потвърди, че няма по-щедра жена от майка ни. Тя не промени реда на трапезата от „Хюсабю“. Радва се най-много, когато поднася вкусно ядене на трапезата и винаги приготвя много храна, за да има достатъчно за всички: и за слугите, и за свинаря, и за бедняка.

— Хм — замиели се епископът. — Значи искаш да доведеш баща си?