Сигрид Унсет - Кръстът

Епископът се смя от сърце. Когато наследниците на Ивар Йеслинг поделяха помежду си имуществото му, тази история за кавгата им стана много известна: какво ли не правят мъжете на Йеслинговите дъщери, за да им угодят, смееха се хората. Епископ Халвар постигна целта си: лицето на младежа се отпусна, а бдителният страх в хубавите му синьо-сиви очи отстъпи на меката усмивка. Епископът подхвана по-високо:

— Грешиш, Никулаус, след тази случка двамата проведоха още един разговор. Тогава присъствах и аз. Това се случи в Осло, на Коледното празненство, година преди смъртта на кралица Евфемия. Лавранс дойде в кралския двор, за да поднесе почестите си на краля и да му засвидетелства предаността си. Покойният крал Хокон го посъветва да сложи край на враждата с Ерлен, защото не подобавало на двама съвестни християни, чиито съпруги са сестри, да се държат толкова дребнаво. Лавранс се приближи до Ерлен, застанал сред неколцина придворни, помоли го учтиво за прошка, задето се е изказал прибързано, и пожела да изпрати вещите на Гюдрюн със сърдечни поздрави от нейните брат и сестра. Ерлен прие извинението, но настоя Лавранс да признае на всеослушание пред присъстващите, че при подялбата на имуществото, останало след смъртта на Ивар Йеслинг, е постъпил като крадец и разбойник. Лавранс на мига му обърна гръб и тръгна право към вратата. Доколкото ми е известно, тогава за последен път зетьовете на Ивар Йеслинг се срещнаха на тази земята — заключи епископът с гръмък смях. — Но сега ме чуй, Никулаус Ерленсьон — сключи ръце той. — Не съм убеден, че най-доброто решение е да избързваме и да доведем баща ти или да пуснем Юлв на свобода. Според мен първо трябва майка ти да изчисти името си. Слуховете за прегрешението й вече добиха широка гласност. С оглед на тежкото й положение няма да й бъде никак лесно да намери стопанки, склонни да се закълнат в невинността й заедно с нея.

Никулаус погледна епископа с несигурни, изплашени очи.

— Почакай няколко дни, момче. Баща ти и Юлв не са тукашни и хората не ги обичат. Кристин и Яртрюд обаче са родом от долината. Само дето Яртрюд е малко по-отдалеч, а майка ти е сред свои. Както виждам, Лавранс Бьоргюлфсьон не е потънал в забрава. Досега хората са искали да я накажат, задето е предала бащиното си доверие, но те чувстват вина към Лавранс, защото са одумвали детето му. Хората се разкайват и негодуват. Съвсем скоро силно ще пожелаят Кристин да очисти името си. А вероятно щом надникнем в чувала на Яртрюд, вътре няма да намерим почти никакви доказателства. Друг въпрос е дали съпругът й ще спре да настройва местните срещу себе си.

— Ваше Преосвещенство, простете, но признавам, че съветите ви не ми харесват. Молите ме да не помагам на човека, който ме отгледа, да не доведа баща си, за да подкрепи майка ми…

— Синко, все пак те призовавам да се вслушаш в думите ми. Нека не бързаме да викаме Ерлен Никулаусьон. Ще напиша писмо на господин Сигюр от „Сюнбю“ с молба веднага да ме посети. Какво става там?

Епископът излезе на чардака. Гауте и Бьоргюлф Ерленсьон бяха притиснати до стената, а неколцина слуги на епископа стояха, насочили оръжията си към тях. Щом Халвар и Нокве излязоха, Бьоргюлф просна противника си с един удар на брадвата. Гауте се отбраняваше с меча.

Двама селяни държаха Ивар и Скюле, а други изнесоха ранения. Застаналият малко встрани отец Сулмюн бършеше окървавените си уста и нос.

— Престанете! — извика епископ Халвар. — Хвърлете оръжията, момчета! — приближи се до синовете на Ерлен, които веднага се подчиниха на заповедта му. — Какво става тук?

Напред пристъпи отец Сулмюн, поклони се и подхвана:

— Достопочтени отче, сам виждате какво става. Гауте Ерленсьон наруши празничното спокойствие и ме нападна, мен, енорийския свещеник!

До свещеника се приближи селянин на средна възраст, поздрави епископа и се намеси:

— Ваше Преосвещенство, този свещеник предизвика момчето да го удари. Отец Сулмюн наговори такива неща за майка му, че нямаше как Гауте да изтърпи безропотно клеветите.

— Замълчи, не съм в състояние да слушам повече от един човек — нетърпеливо отсече Халвар. — Давам ти думата, Улав Трунсьон.

Свещеникът обсипваше синовете на Ерлен с какви ли не оскърбления, но Бьоргюлф и Гауте му отговаряха съвсем хладнокръвно. Освен това Гауте уточни, че Кристин посетила съпруга си в Довре през лятото — това е самата истина — и тогава било заченато клетото създание, заради което е цялата тази разправия. „Нали в «Йорун» умеете да четете“, отвърна свещеникът, „майка ви сигурно знае притчата за крал Давид и Вирсавия, а вероятно Ерлен Никулаусьон ще се окаже заблуден като рицар Урия.“