Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин си спомни приказката за убития мъж, който не можел да падне на земята, защото по цялото му тяло стърчали забити копия. Сега тя също не можеше да се строполи заради множеството пронизващи я погледи.

Майката и детето влязоха в спалнята на горния етаж. Останалите синове се бяха скупчили около седналия до масата Бьорполф. Над главите на братята се извисяваше Нокве, сложил ръка върху рамото на полуслепия си брат. Кристин погледна тясното, смугло лице на първородния си син. Взря се в сините му очи, в мекия тъмен мъх над алената му горна устна.

— Вече сте разбрали, нали? — спокойно попита тя и се приближи до тях.

— Да — отговори Нокве от името на всички. — Гюнхил ни каза, беше на църква.

Момчетата погледнаха въпросително най-големия си брат. Майката се обади:

— Някой от вас знаеше ли какво се говори из околността за мен и Юлв?

— Ако знаехме, отдавна щеше да си чула разкази за дрънченето на оръжията ни, майко — рязко й отвърна Ивар Ерленсьон. — Не бих изтърпял да слушам мирно и кротко как набеждават майка ми за развратница, освен ако наистина не е такава.

— Деца, питам се какво мислите за всичко случило се през последната година — тъжно призна Кристин.

Момчетата мълчаха. Бьорполф надигна глава и погледна майка си с възпалените си очи.

— За бога, майко, какво според теб сме си мислили през тази и през всички изминали години! Да не си въобразяваш, че ни е било лесно да намерим обяснение за случилото се!

— Така е, майко — намеси се Нокве. — Май трябваше да поговоря с теб, но ти се държеше толкова странно, че не посмях. А след като настоя да кръстят най-малкия ни брат на баща ни, значи за теб татко все едно е мъртъв — Нокве млъкна и махна отривисто с ръка.

— Двамата с татко бяхте обсебени от борба за надмощие — продължи Бьоргюлф. — Изобщо не се замисляхте, че през това време ние се превръщаме в мъже. Беше ви все едно кой ще пострада до смърт, ако попадне под кръстосаните ви шпаги.

Бьоргюлф се изправи, докато говореше. Нокве сложи ръка върху рамото му. Кристин си даде сметка, че всяка негова дума е истина. Синовете й вече бяха мъже, а тя стоеше разголена пред погледите им. По своя вина изложи позора си на показ.

Докато растяха, децата им виждаха предимно как младостта на родителите им си отива, как младежките прегрешения вече никак не им приличат, как не остаряват с чест и достойнство.

В тишината прокънтя пронизителният глас на Мюнан, който крещеше в изстъпление:

— Мамо, ще те приберат ли в затвора? Нима ще отведат мама?

Малкият я обгърна с ръце и се сгуши, заравяйки лице в гърдите й. Кристин го прегърна и седна на пейката. Опита се да успокои ридаещото дете:

— Синко, синко, не плачи…

— Никой няма да отведе майка ни оттук — Гауте се приближи, за да утеши брат си. — Не плачи. Майка ни няма да пострада. Успокой се, Мюнан. Ние ще я защитим!

Кристин стискаше детето в обятията си. Сълзите му сякаш й носеха избавление.

— Какво смятате да правите, момчета? — попита Лавранс. По бузите му избиха алени петна от треската.

— След края на службата ще отидем в дома на свещеника, за да платим откуп за мъжа, който ни беше като втори баща. Според мен първо е редно да се погрижим за Юлв. Какво ще кажете, момчета? — предложи Нокве.

Бьоргюлф, Гауте, Ивар и Скюле се съгласиха единодушно.

— Юлв вдигна оръжие срещу човек пред църквата — съобщи Кристин. — Трябва да предприема нещо, за да изчистя неговото и моето име от клеветите. Момчета, случващото се е много сериозно и ви подканвам да потърсите съвет от някой по-опитен как да подходим в този случай.

— И към кого да се обърнем за съвет? — леко подигравателно попита Нокве.

— Сигюр от „Сюнбю“ ми се пада братовчед по майчина линия — напомни тя.

— Понеже досега той не се е сещал за нас, на мен ми се струва, че не подобава на Ерленовите синове да го молят за помощ. Вие как мислите, братя? Може да не сме пълнолетни, но петима от нас са годни да носят оръжие — отсече Нокве.

— Момчета, в този случай доникъде няма да стигнете с оръжие — предупреди ги Кристин.

— Майко, налага се да ни се довериш. А сега нека се подкрепим. Майко, седни на обичайното си място на трапезата, за да не те одумват слугите — нареди Нокве.

Кристин не можеше да преглътне и залък. Не смееше да попита синовете си дали ще известят баща си за случващото се. Тревожеше се как ли ще приключи обвинението срещу нея. Не знаеше какво точно постановява законът при подобни ситуации: вероятно обвинената жена трябва да отрече слуховете, като положи клетва в присъствието на шестима или дванайсет свидетели в главната църква в „Юлинсюн“ във Вого. Там Кристин имаше роднини по майчина линия в почти всички големи имения. Ако не положи клетва, тя няма да изчисти пред тях името си от клеймото на срамното обвинение. Ще опозори баща си… Лавранс дойде като другоселец в долината, но съумя да спечели уважението на жителите тук. Когато Лавранс Бьоргюлфсьон повдигнеше обвинение на тинг или на среща, неизменно получаваше всеобща подкрепа, но Кристин съзнаваше, че нейният срам ще опетни неговото име. Изведнъж видя колко самотно е живял баща й. Въпреки уважението на стопаните той си остана чужденец и единак, защото дъщеря му непрекъснато стоварваше върху плещите му бремето на тъга, срам и хорско презрение.