Сигрид Унсет - Кръстът

Халвар, едър, пълен мъж, внушаваше респект с достолепната си външност. Под червената му копринена шапка блестеше косата му, бяла като сняг по слепоочията. Издълженото му месесто лице пламтеше, едро и червендалесто. Епископът имаше масивен орлов нос, двойна брадичка и възтънки устни, наподобяващи черти. Те пресичаха напреки долната част на лицето му, покрито с гъста, късо подстригана прошарена брада. Рошавите вежди бяха запазили тъмния си цвят и покриваха искрящите му въгленовочерни очи като качулки.

— Нека Господ да е с тебе, Кристин Лаврансдатер — поздрави я епископ Халвар.

Погледна изпитателно жената изпод огромните си вежди. С едната си едра бяла ръка възрастният мъж обгърна златния кръст, провесен на врата му, а с другата, отпусната в скута на тъмната му виолетова одежда, държеше дъска, намазана с восък.

— Какво те води при мен, госпожо Кристин? — попита епископът. — Не смяташ ли, че е по-благоприлично да изчакаш малко, да ме посетиш следобед в „Румюн“ и да ми кажеш какво ти тежи на сърцето?

— Яртрюд Хербрандсдатер ви е посетила, достопочтени отче — отвърна Кристин. — Юлв Халдуршон и моят съпруг са неразделни от трийсет и пет години. Юлв винаги ни е бил верен приятел, помощник и добър роднина. Искам да му помогна, ако е възможно…

Яртрюд нададе тих вик в изблик на презрение и гняв. Останалите се вторачиха в Кристин: селяните с негодувание в очите, епископът с очакване и любопитство. Халвар се огледа сурово наоколо и се обърна към Кристин:

— Нима се осмеляваш да се застъпваш за Юлв Халдуршон? Сигурно ти е известно — той рязко вдигна ръка и й даде знак да замълчи, — че никой няма право да изисква от теб обяснение по случая, освен твоя съпруг. Е, ако съвестта ти те подтиква да споделиш нещо, направи го, но първо си помисли добре.

— Ваше Преосвещенство, исках да кажа друго. Юлв изгуби присъствие на духа и посегна към оръжие в Божия дом. Дали бих могла да му помогна, като заплатя откупа? А и мъжът ми положително ще направи всичко по силите си, за да помогне на своя приятел и роднина — изрече тя с мъка.

Епископът се обърна нетърпеливо към присъстващите, които очевидно бяха силно развълнувани:

— Няма нужда жената на Юлв Халдуршон да остава тук. Нека обвинителите от нейно име изчакат на скамейката. Отидете при тях, докато разговарям със стопанката, и накарайте хората да излязат навън. Нека Яртрюд Хербрандсдатер също да напусне църквата.

Един от младите свещеници, зает да приготвя епископското одеяние за ритуала, изслуша заповедта, веднага положи митрата със златния кръст върху раздиплената мантия и се отправи към миряните по скамейките, за да поговори с тях. Просителите го последваха. Клисарят изчака Яртрюд и спътниците й да излязат и затвори дверите.

— Спомена съпруга си — погледна я изпитателно епископът. — Вярно ли е, че миналото лято си потърсила помирение с него?

— Да, Ваше Преосвещенство.

— Но не успяхте ли да се сдобрите?

— Ваше Преосвещенство, простете за дързостта ми, но аз не подавам оплакване срещу съпруга си. Дойдох, за да поговорим по случая на Юлв Халдуршон.

— Съпругът ти знаеше ли, че си бременна? — попита Халвар, видимо раздразнен от възражението й.

— Да, Ваше Преосвещенство — едва доловимо промълви Кристин.

Кристин смутено мачкаше между пръстите си края на забрадката си, забила поглед в пода.

— След като научи за детето, той не пожела да се сдобри с теб, така ли?

— Господине, простете, но както и да се е отнесъл Ерлен към мен, той няма да се поколебае да дойде веднага и да помогне на Юлв — Кристин пламна.

Епископът смръщи вежди.

— А защо според теб Ерлен все пак признава детето за свое? От приятелска солидарност към Юлв или просто защото грехът ще се разчуе?

Кристин повдигна глава и се взря в епископа с разширени от ужас очи и полуотворени устни. Постепенно започна да проумява какво иска да каже епископът. Халвар я погледна строго:

— Стопанке, наистина съпругът ти е единственият човек, който би могъл да те съди за прегрешението ти, но вероятно осъзнаваш колко тежък грях извършвате, щом Ерлен приема чуждо дете като свое, за да прикрие Юлв. Ако сте прегрешили, най-добре за всички ви е да изповядате греха си и да го изкупите.

Цветът на Кристининото лице менеше цвета си миг след миг.

— Нима някой твърди, че моят съпруг не е… че детето ми не е негов син?

— Кристин, да не би да искаш да повярвам, че дори не си чувала какви слухове се носят за теб и за иконома ти? — бавно попита епископът.