Сигрид Унсет - Кръстът

— Така ли? — майката му зашлеви такъв шамар, че момчето се олюля. — А според мен, докато ви храня и обличам, аз ще се разпореждам и ще командвам всички ви. Махай се! — изкрещя Кристин и тропна с крак.

Скюле побесня, но Юлв рече кротко:

— Остави я, момчето ми, по-добре да беснее безпричинно, отколкото да се взира, все едно от мъка си е изгубила ума.

Гюнхил, слугинята, се завтече след тях. Стопанката заповядала двамата веднага да се върнат при нея, защото искала да поговори със синовете си. Кристин заръча на Юлв кратко и остро да слезе до Брайдин и да поговори с мъж, комуто дала под аренда две крави от нея. Нареди му да вземе близнаците със себе си и да се приберат чак на следващия ден. Нокве и Гауте Кристин изпрати до пасището, за да нагледат конния лагер в близката долина Илман. Заръча им да се отбият при катранджията Бьорн, сина на Исрид, и да го помолят да ги придружи до „Йорун“. Майката предупреди синовете си, че е напълно безсмислено да протестират, защото в утрешния ден се ходи на църква.

На следващата сутрин под звъна на църковните камбани стопанката излезе от имението си, следвана от Бьорн и Исрид, която носеше детето. Кристин даде на двамата гости хубави, прилични дрехи, но понеже самата родилка блестеше, цялата накичена със злато, веднага личеше, че тя е господарката, а двамата й придружители — слуги.

Кристин посрещна опърничаво и високомерно неприязненото удивление, с което я стрелнаха хората на поляната пред църквата. Е, да, преди стопанката на „Йорун“ ходеше да си вземе очистителната молитва, следвана само от най-знатните госпожи в околността. Отец Сулмюн я погледна неодобрително, когато тя застана пред вратата на храма със свещ в ръка, но я прие по обичайния начин.

Исрид страдаше от старческо слабоумие и не разбираше докрай какво се случва около нея. Бьорн, странен, мълчалив мъж, никога не се тревожеше за чуждите проблеми. Тези двама души Кристин избра за кръстници на рожбата си.

Исрид обяви името на детето по молба на свещеника. Той се стресна, поколеба се, но го повтори така, че то отекна до миряните, насядали по църковните скамейки:

— Ерлен в името на Отца и Сина и Светия Дух…

Сякаш цялото насъбрало се в църквата множество се сепна от почуда. Кристин вътрешно ликуваше от необуздано, злорадо задоволство.

След раждането детето изглеждаше здраво, но още през първата седмица Кристин започна да се досеща, че няма да го бъде. В мига, в който детето се отдели от утробата й, сърцето й се сви като изгаснала жарава. А когато Исрид й показа новороденото, майката усети инстинктивно колко слаба е жизнената искра в детето й. Опита се да пропъди черните мисли. Не за пръв път усещаше как сърцето й се пръска в гърдите, а детето беше едро и никак не изглеждаше болнаво.

Но тревогата на майката за рожбата й растеше от ден на ден. Малкият хленчеше постоянно и нямаше апетит. Кристин се мъчеше часове наред, докато най-сетне успее да го накара да засуче от гръдта й. Но примамеше ли го, малкият веднага заспиваше. Тя не забелязваше бебето да расте.

С неописуем страх и горест установи, че откакто занесоха сина й в църквата и го кръстиха на баща му, малкият започна да линее все по-бързо.

Нито едно от другите си деца Кристин не бе обичала толкова, колкото обичаше това клето създание. Нито един от синовете си не бе родила, изпълнена с толкова сладостно и диво щастие. Нито едно от децата си не бе носила в утробата си с толкова блажено очакване. Мислено се върна към изминалите девет месеца. Накрая се бореше със зъби и нокти да не туби надежда и вяра. Нямаше да понесе загубата на това дете, но нямаше и сили да го спаси.

Всемогъщи Боже, Милосърдна Дево, свети Улав. Кристин усещаше, че този път е безсмислено да се просне ничком и да ги моли да пощадят живота на детето й.

„И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“

Кристин не пропускаше нито една служба. Така беше свикнала от едно време. Целуваше вратата, пръскаше се със светена вода, покланяше се пред старото разпятие над арката на хора. Спасителят гледаше надолу, тъжен и благ в смъртните Си мъки. Христос загина, за да избави убийците Си. Свети Улав непрекъснато се явява пред лика Му, за да измолва пощада за онези, които Го пратиха в изгнание и Го убиха.

„Както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Пресвета Дево, детето ми умира! Не знаеш ли, Кристин, бих предпочел да нося кръста Му и да понеса смъртта Му, отколкото да застана под разпятието Му и да Го гледам как умира. Но понеже знаех, че това е наложително заради спасението на грешниците, в сърцето си се съгласих. Съгласих се, когато синът ми ме помоли: Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.