Сигрид Унсет - Кръстът

— Деца, баща ви ще се прибере съвсем скоро. Тогава ще ви заведе на лов. Освен това след няколко дни ще му изпратя вест.

Близнаците посрещнаха отказа й със сърдито мрънкане. Нокве вдигна очи от дъската за шах и отсече:

— Слушайте какво ви казва майка ни, момчета.

В дните преди Коледа Кристин изпрати Нокве да навести Ерлен.

— Сине, обади на баща си, че много ми е домъчняло за него. Липсва ни на всички!

Майката не спомена за детето в утробата си. Струваше й се съвсем нормално Нокве да се е досетил по наедрялата й снага какво се е случило и затова реши да му предостави възможността сам да прецени дали да съобщи това на баща си.

Нокве се прибра, без да успее да се види с Ерлен. Баща му отпътувал за долината на река Раума, защото Маргрет и съпругът й се преместили да живеят в Бьоргвин и искали да се срещнат с него на Вейой.

Напълно разбираемо, опитваше се да се успокои Кристин, докато будуваше нощем и милваше спящия Мюнан по лицето. Тъжеше, задето Ерлен няма да се прибере за Коледа, но си даваше сметка, че е съвсем естествено той да се възползва от сгодния случай да види дъщеря си. По бузите й се стичаха сълзи и тя ги бършеше. Откакто забременя, плачеше много често, както на младини.

По Коледа почина отец Айрик. През есента, докато свещеникът лежеше на смъртно легло, Кристин няколко пъти се отбива да го види. Присъства и на погребението му, макар и напоследък да не се показваше пред хора. Смяташе смъртта на стария енорийския свещеник за голяма загуба.

На помена Кристин чу, че някой видял Ерлен далеч на север. Явно се прибирал към „Хауген“. Сигурно ще си дойде съвсем скоро.

През следващите дни тя често сядаше на пейката под малкия прозорец, дъхаше върху огледалцето си, лъскаше го до блясък и оглеждаше внимателно лицето си.

През последните години Кристин постоянно беше със слънчев загар като селянките, но сега от тена й нямаше и следа. Кожата й изсветля, а по страните й грейнаха кръгли, яркочервени рози. Заприлича на картина. От девойка не бе изглеждала толкова красива. От почуда и щастие дъхът й спираше.

Ако са прави опитните жени, най-после ще им се роди дъщерята, за която Ерлен мечтаеше толкова силно. Магнхил. Този път ще нарушат традицията и ще я кръстят на майката на Ерлен.

В съзнанието й се прокрадна смътен спомен за чута някога приказка: седмина братя били изпратени насила в дива гора заради неродената си малка сестра, Кристин се смееше на себе си. Нямаше представа как изобщо се сети за това.

Извади риза от най-фин бял лен от сандъка с шевни принадлежности. Шиеше дрехата само когато останеше сама. Издърпваше нишки от плата и бродираше птици и животни върху ажура. От години не се беше посвещавала на толкова фино ръкоделие. О, да можеше Ерлен да се прибере сега, докато бременността я краси, докато изглежда млада и снажна, цъфтяща от здраве и прелест.

На празника на свети Григорий Двоеслов времето се случи хубаво, направо пролет. Снегът се стопи и заблестя като сребро. На огрените от слънцето склонове имаше вече само кафяви петна, а планините се издигаха сред синята мъгла.

Един ден Гауте излезе на двора да поправи една шейна. Нокве, облегнат на стената на бараката, наблюдаваше с какво се занимава брат му. Кристин излезе от готварницата, понесла с две ръце голяма дървена тава с току–що изпечен безквасен пшеничен хляб.

Гауте проследи майка си с поглед. Остави брадвата и главините в шейната, настигна я, взе тавата и я пренесе до хамбара.

Кристин се спря и поруменяла от смущение, изчака Гауте да се върне.

— Тези дни се налага да навестите баща си и да му обадите колко е неотложно да се прибере, за да ме отмени в управлението на „Йорун“. Вече не ми стигат силите. Освен това ще бъда на легло точно по време на сеитбата.

Младежите я изслушаха с поруменели лица, но майката долови и радостно оживление. Нокве се обърна към Гауте с престорено равнодушие:

— Можем да потеглим още днес в ранния следобед. Какво ще кажеш, братко?

На следващия ден по обяд Кристин чу, че ездачите се прибират. Излезе да ги посрещне на двора. Нокве и Гауте бяха сами. Застанали до конете си, забиха очи в земята и мълчаха.

— Какво каза баща ви?

Гауте се подпря на копието си и продължи да гледа надолу. Нокве подхвана:

— Татко ни поръча да ти предадем, че цяла зима те е чакал да отидеш при него. Ще те приеме с обич в дома си, както те е посрещнал и миналия път.

Лицето на Кристин пребледня, а после отново пламна:

— А не му ли споменахте в какво положение се намирам? Не му ли казахте, че не след дълго ще родя дете?