Сигрид Унсет - Кръстът

— Според татко това не било основателна причина да не се преместиш при него в „Хауген“ — отвърна Гауте с наведена глава.

— Какво? — попита Кристин тихо и гневно.

Нокве понечи да обясни. Гауте вдигна леко ръка да го спре и го стрелна с умолителен поглед. По-големият брат обаче не му обърна внимание:

— Татко ни заръча да ти предадем това: когато детето било заченато, ти си знаела колко богат е бащата. Оттогава татко не бил забогатял, но не бил и обеднял.

Кристин обърна гръб на синовете си и бавно тръгна към къщата. Отпусна тежкото си изморено тяло върху пейката под прозореца, където пролетното слънце бе стопило всичкия лед и слана.

Това беше самата истина. Тя си изпроси ласките му. Но й се стори неподходящо да й напомня този факт. Още по-грозно беше от негова страна да й праща такъв отговор по синовете им.

Пролетното време се задържа. Една седмица духа топъл вятър и стана влажно. Реката придойде, разшири се и заклокочи бурно. По склоновете зашумоляха води, снегът в планината започна да се свлича и пак грейна слънце.

Кристин, застанала зад къщите в сивкаво-синята вечер, слушаше песента на птиците от гъсталака в долната част на полето. Гауте и близнаците се качиха до хижата на пасището в планината да ловят фазани. Тази сутрин от всички склонове долиташе шумотевицата от оживлението на птиците.

Кристин скръсти ръце пред гърдите си. Оставаше още малко и тя реши да понесе бремето си търпеливо. И тя често проявяваше вироглавие и инат, та затрудняваше съжителството с Ерлен. Притесняваше се неоснователно за децата. Държеше се инатливо, както я упрекваше Ерлен. И сега въпреки всичко постъпката му й се струваше твърде жестока, но наближаваше денят, когато стопанинът щеше да се прибере у дома. И самият той го осъзнаваше.

Ту грееше слънце, ту рукваше проливен дъжд. Един следобед синовете й я повикаха да й покажат нещо. Седемте момчета бяха излезли дружно на двора заедно с цялата прислуга. Над долината се издигаха три дъги. Най-вътрешната — с непрекъсната линия, бляскава и с наситени цветове — опираше върху къщите във „Формо“, а другите две изглеждаха по-тънки и избледняваха в горната си част.

Още докато се взираха в необикновено красивото природно явление, въздухът помръкна и посивя. От юг се зададе снежна виелица и за кратко всичко наоколо побеля.

Вечерта Кристин разказа на Мюнан приказката за крал Сню и за красивата му белолика щерка на име Мьол; за крал Харал Люва, когото отгледали при великана Довре в едноименната планина. С натежало от мъка и съжаление сърце майката си даде сметка, че от години не е отделяла време да разтуши децата си. Домъчня й за Лавранс и Мюнан, защото рядко ги радваше с такива истории, а те скоро щяха да пораснат. Преди, докато живееха в „Хюсабю“, Кристин много често им разказваше приказки вечер.

Забеляза, че и големите й синове я слушат с интерес. Страните й пламнаха и тя започна да се запъва от смущение. Мюнан я помоли да им разкаже още нещо. Нокве се изправи и се приближи до нея:

— Майко, помниш ли историята за Турщайн Юксафут от гората в Хьойлан? Разкажи ни я!

Докато говореше, в съзнанието й изплуваха спомени за времето, когато баща й и косачите — мъже и жени — си почиваха в брезовата горичка до реката. Лавранс лежи по корем, а Кристин го възседна и го пришпори в хълбоците като кон. Денят беше горещ и й позволиха да ходи боса като жените. Баща й се зае да изброява родословието на троловете от Хьойлан: Йерншол се оженил за Шолвур и им се родили дъщерите Шолдис и Шолерд, която Турщайн Юксафут убил. Шолерд била омъжена за Шолдшетил, а синовете им се казвали Шолдбьорн, Шолдхедин и Валшолд, който на свой ред се оженил за Шолдшеса, а с нея заченали Шолдюлф и Шолдорм. Шолдюлф взел за жена Шолдкатла и им се родили наследниците Шолд и Шолдшетил.

— Не, това име вече го каза, Лавранс — възрази засмяно Кулбьорн, защото бащата на Кристин се похвали, че ще ги научи на две дузини тролски имена, а дори не успя да изброи първата, без да повтори някое име.

— Ама вие какво си мислите, и троловете почитат родителите си, като дават на децата си същите имена! — засмя се и Лавранс.

Но работниците не отстъпиха и за наказание накараха Лавранс да ги почерпи с медовина. Стопанинът обеща да им занесе медовина, когато се приберат вечерта след сенокоса, ала слугите настояха да си получат обещаното веднага. В крайна сметка изпратиха Турдис да донесе медовината.

Наредиха се в кръг и започнаха да си подават рога с пивката течност.