Сигрид Унсет - Кръстът

Когато минаха покрай къщата на иконома, на Кристин й направи впечатление колко много коне са завързани до оградата. Малко по-нагоре ги настигна Яртрюд. Яздеше с голяма свита и профуча покрай тях. Юлв се престори, че не забеляза съпругата си и роднините й.

Доколкото Кристин знаеше, Юлв не бе прекрачвал прага на дома си от настъпването на новата година. Явно тогава кавгите помежду им са излезли извън всякакъв контрол и Юлв пренесе сандъка с дрехите и оръжията си в спалнята на момчетата. Веднъж, в началото на пролетта, Кристин изрази съжаление, задето Юлв се е скарал със съпругата си. Той погледна стопанката и избухна в смях, а тя веднага млъкна.

Навън грееше слънце. Времето беше хубаво. Въздухът в долината синееше сред планините. Жълтата шума по отрупаните с брези склонове оредя, а стопаните ожънаха повечето зърно. Тук-там се виждаше по някоя бледа ечемичена нива с поклащащи се класове, а тревата зеленееше по роената ливада. До църквата се беше събрал много народ. Разнасяше се цвилене и пръхтене, защото църковната конюшня беше пълна и мнозина се видяха принудени да завържат жребците си навън.

Откъдето и да минеше Кристин с хората си, сред множеството се разнасяше глух ропот. Млад мъж се плесна по бедрото, засмя се, но по-възрастните му направиха знак да замълчи. Тя вървеше по поляната пред портата на храма с отмерени крачки и вдървена снага. Спря се за малко до гроба на починалото си дете, а после и до последния дом на Симон Андресьон. Върху гроба му бяха сложили плосък сив камък с гравирано изображение на мъж с решетъчен шлем и ризница от железни пластини. Рицарят подпираше ръце на голям триъгълен щит с герб. По ръба на камъка беше издълбан надпис:

In pace. Simon Armiger. Proies Dom. Andreae Filii Gud–mundi Militis Pater Noster. 9 9 In pace. Simon Armiger. Proles Dom. Andreae Filii Gudmundi Militis Pater Noster. (лат.) — В мир. Симон Оръженосеца, потомък на господин Андрес, син на Гюдмюн, рицаря. Отче наш. — Бел.прев.

Юлв стоеше пред южната врата с изваден от ножницата меч.

Яртрюд влезе в гробището заедно с четирима мъже — двамата й братя и двама възрастни селяни, единият от които Кулбайн Юнсьон, дългогодишният оръженосец на Лавранс Бьоргюлфсьон. Насочиха се към вестиария.

Юлв Халдуршон се втурна и им препречи пътя. Кристин чу как мъжете започнаха да разговарят оживено и разпалено. Юлв се опитваше да попречи на съпругата си и на нейните спътници да влязат в храма. Хората в църковния двор се приближиха към спорещите. Кристин също отиде да види какво става. Юлв скочи върху каменния парапет, който опасваше покритата галерия, пресегна се и грабна първата брадва, изпречила се пред очите му. Единият брат на Яртрюд понечи да го събори, но Юлв скочи, замахна с брадвата и я стовари върху рамото на шурея си. Хората се втурнаха и заловиха Юлв. Той се мъчеше да се отскубне. Кристин видя как лицето му стана тъмночервено, сгърчи се от болка и отчаяние.

На вратата на вестиария се показа отец Сулмюн заедно с дякон от свитата на епископа. Свещениците размениха няколко думи със селяните. След това трима мъже, които носеха епископския бял герб, изведоха Юлв от двора, а жена му и спътниците й последваха двамата свещеници в църквата.

Кристин се смеси с тълпата и попита остро селяните:

— Какво става? Защо задържаха Юлв?

— Нали видя, щеше да посече човек в гробището — отвърнаха й със същия тон.

Всички се отдръпнаха от нея и тя остана сама с детето пред църковната врата.

Кристин се досети какво се случва. Съпругата на Юлв вероятно е искала да се оплаче от него на епископа. Грубо нарушавайки светостта на църковната обител, Юлв се постави в тежко положение. На вратата се показа непознат дякон и погледна навън. Кристин се приближи, представи се и го попита дали е възможно епископът да й отдели малко време.

В храма драгоценната утвар беше подредени за ритуала, но свещите на олтарите още не бяха запалени. Оскъдната слънчева светлина, проникваща през кръглите процепи горе по стените, струеше между тъмнокафявите колони. Част от енориашите в кораба на църквата вече се бяха настанили върху пейката по протежението на стената. В хора, пред трона на епископа, се бяха събрали Яртрюд Хербрандсдатер и двамата й братя — Гайрюлв с превързана ръка — Кулбайн Юнсьон, Сигюр Гайтунг и Туре Боргхилсьон. Около богато украсения стол стояха двама млади свещеници от Хамар, неколцина мъже от свитата му и отец Сулмюн.

Всички се втренчиха в стопанката на „Йорун“, когато тя пристъпи напред и се поклони дълбоко на епископа.