Шюсаку Ендо - Мълчание

6 декември.

Поднесох на господин Сабурозаемон малка кутия, съдържаща същите разнообразни лечебни мехлеми, като дарените на императора и на губернатора на Чикуго, заедно с други лекарства, което бе прието с радост. Бе ми докладвано, че губернаторът е бил особено щастлив да получи подробно обяснение, написано на японски, разясняващо свойствата на всеки един от лековете. Надвечер в залива навлезе кораб, пристигащ от Фуджоу.

15 декември.

Пет китайски джонки отплаваха от пристанището.

18 декември.

Четири китайски джонки отплаваха от пристанището.Четирима-петима моряци от екипажа на нанкинската джонка отправиха молба за отплаване към Тонкин и Кохинхин [77] Европейско название на северните и южните райони на Виетнам през XVI–XVII век. – Б. пр. , но губернаторът я отхвърли.

Един от домовладелците на острова дочул, че апостатът Чуан писмено бил изложил разни неща, свързани с холандците и португалците, и в най-скоро време се готвел да изпрати писанията си до императорския двор. Чак се надявах смъртта да сполети забравилия Бога негодник, стига това да предотврати вредите за компанията, но добре, че Бог ни пази от подобни злонамерени нападки. В следобедните часове два японски кораба пристигнаха пред портите на факторията. Планът бе на единия да се качим ние, на другия да натоварим камилите, след което да отпътуваме. Вечерта пристигнаха неколцина преводачи, които заедно със слугите трябваше да ни придружават по време на пътуването ни до Камигата. [78] Делегация от холандската фактория всяка година е била длъжна да посещава Едо (сег. Токио) с подаръци за шогуна от името на Обединената източноиндийска компания. – Б. пр. Сред тях имаше един перач, който говореше малко холандски, за когото настоявах да дойде с нас, като временно назначен за доставчик на хранителни продукти, но Данбе и Кичибе ми заявиха, че губернаторът е забранил да ни придружават лица, разбиращи холандски. Аз самият не им повярвах, мислейки, че тяхното противопоставяне цели нещата да се развиват по набелязания от тях план. Затова им казах, че на нас са ни достатъчни японският и холандският и че сред всички останали езици португалският, а не холандският е този, който трябва да бъде ненавиждан. Казах им също, че досега не е имало нито един християнин, който да говори холандски, докато винаги могат да се изброят десетки християни, говорещи португалски.

23 декември.

Малка джонка от Фуджоу напусна пристанището. Надвечер голяма джонка, идваща от Китай, пристигна в устието на залива, но поради насрещния вятър през нощта бе изтеглена до Нагасаки с помощта на множество лодки. Палубата ѝ бе препълнена с хора, развяващи пъстроцветни флагчета; носеше се невъобразим шум от барабани и шалмай.

На първия ден от новата година из цял Нагасаки мъже надуват шалмай, удрят гонгове, бият тъпани, обхождайки къщите една след друга. Жени и деца им подават дребни пари през праговете на домовете си.

Това е също и денят, в който просяци, стичащи се от околностите на Фунацу и Какуибара, нахлупили широкополи сламени шапки, на групички от по двама-трима, обикалят от врата на врата и пеят песен, наречена Йара.

2 януари.

Търговците ознаменуват първия работен ден, като още от разсъмване украсяват дюкяните си, окачват нови завеси над входните врати. Продавачът на морска краставица минава по къщите, за да предлага стоката си.

3 януари.

Старейшините от всички околни градове се отправят към канцеларията на губернатора с молба да получат фумие.

Четвъртият ден от новата година е денят, на който церемонията фумие бива приложена върху местните жители. На този ден отона заедно с видни жители от градовете Едо, Имадзакара, Фунацу и Фукуро се оправят към губернатора, така че всеки един от тях да получи дъска с прикрепена върху нея фумие. Информацията за всички семейства бива обобщена и вписана в специален регистър, отнасящ се за фумие. Всяко едно семейство е почистило пътя пред дома си и притихнало, очаква появата на отона и на знатните жители. Докато най-сетне отдалеч се понесе напевен оповестяващ вик: „Идаааат!“, който ще накара членовете на всяко семейство да се наредят като под конец в най-близката до входа стая и смирено да зачакат изпълнението на церемонията.

Фумие представлява дъска, дълга около седем до осем суна [79] Японска мярка за дължина, равняваща се на 3,03 сантиметра. – Б. пр. и широка около четири до шест суна, на която е прикрепена метална плака с изображение на Светата майка или Иисус. Най-напред фумие трябва да настъпи главата на семейството, след това жена му и децата. Пеленачета, подпомогнати от майките си, също извършват ритуала. Ако в дома има болен, то пред погледа на длъжностното лице фумие следва да бъде опряна в крака му, както е в легнало положение.