Шюсаку Ендо - Мълчание

Колкото до Ферейра, беше им забранено да се срещат свободно. Знаеше, че Ферейра живее в Тераджи, близо до „Сайшоджи“, но им бе забранено да си разменят визити. Виждаха се само тогава, когато, придружавани от отона, отиваха в управата. Ферейра, също като него, бе съпровождан по подобен начин. И двамата бяха облечени в кимона, получени от канцеларията на губернатора. Разменяха си само по няколко думи за поздрав, на странен японски, така че да бъдат разбирани от съпровождащите ги отона.

Стараеше се да се държи приветливо, но чувството, което изпитваше към Ферейра, бе невъзможно да бъде изразено с думи. Това бе чувство, събиращо в себе си всички възможни емоции, които едно същество би могло да изпитва към друго. И двамата питаеха омраза и презрение един към друг. Във всеки случай, ако свещеникът мразеше Ферейра, то бе не защото именно този мъж го бе изкушил да предаде вярата си (относно това вече не изпитваше нито враждебност, нито гняв), а защото у Ферейра съзираше точно копие на собствената си дълбока рана. Непоносимо бе да вижда грозния си лик, отразен като в огледало – седящия пред очите му Ферейра, като него облечен в кимоно като японец, говорещ на езика на японците, също като него отлъчен от Църквата.

„Ха-ха-ха! – извисяваше сервилния си смях Ферейра, обърнат, както обикновено, към чиновниците. – Холандските търговци пристигнаха ли вече в Едо? Така ми бе казано миналия месец, като ходих в Деджима…“

Свещеникът мълчаливо слушаше дрезгавия му глас, взираше се в хлътналите му очи, в кокалестите му плещи. Слънчевите лъчи огряваха раменете му така, както в „Сайшоджи“, при първата им среща.

Към Ферейра свещеникът не изпитваше само омраза и презрение. Изпитваше и състрадание, изтъкано както от солидарност със споделящия еднаква на неговата съдба, така и от самосъжаление. „Ние сме като сиамски близнаци – мислеше си, докато гледаше гърба на Ферейра – Мразим уродливостта на другия, презираме се, но сме неразделни близнаци, това сме ние.“

Когато задачите в управата приключеха, навън вече щеше да се е свечерило. Прилепи щяха да се стрелкат покрай високите порти и дърветата, след което щяха да се издигнат към влажното лилаво небе. Двамата отона многозначително щяха да се спогледат и щяха да поемат единият наляво, другият надясно, всеки от тях съпровождащ подопечния му чужденец. Вървейки, свещеникът плахо щеше да извърне глава към Ферейра. Ферейра също щеше да го погледне. До следващия месец те нямаше да се срещнат. А когато се видеха, никой от тях нямаше да прозре в самотата на другия.

Откъс от дневника на Йонасен, чиновник в холандската търговска фактория [69] Седалище на Нидерландската източноиндийска компания, основана през 1602 г., която се превръща в първата в света мултинационална корпорация. Компанията запазва монопола върху търговията с Азия, включително и с Япония, в продължение на две столетия. – Б. пр. , Деджима, Нагасаки

Юли 1644 г.

(юни, първата година от периода Шохо [70] Японски исторически период от 1644 до 1648 година. Разликата в месеците се появява от това, че за обозначаване на някои от датите е използван лунният календар. Той „изостава“ спрямо григорианския с различен брой седмици в зависимост от годината. – Б. пр. )

3 юли.

Три китайски джонки се отделиха от пристанището. Получено бе официално разрешение за отплаване към Лилло [71] Военен форт, построен като част от пристанището на Антверпен. По онова време е имал функция и на търговско депо. – Б. пр. на 5 юли, поради което утре предстои натоварването им със сребро, муниции, както и други разнообразни стоки, с което следва да бъде завършена и подготовката по отпътуването.

8 юли.

Уредени са окончателните отчети с търговците, паричните надзорници, домовладелците и с г-н Широемон, освен това, по заповед на главния резидент на факторията, е изготвен списък с поръчки, които трябва да бъдат осигурени за следващото отплаване към Холандия, Короманделския бряг и Сиам.

9 юли.

В дома на тукашен жител е открито изображение на Светата майка, вследствие на което всички членове на домакинството незабавно са вкарани зад решетките и подложени на щателно разследване. Благодарение на получената информация продавачът на изображението е издирен и подробно разпитан. Твърди се, че на разпита са присъствали вероотстъпникът Савано Чуан, както и друг апостат – португалецът падре Родригеш. Преди три месеца в една от тукашните къщи е бил открит един пфениг [72] Наименованието на гулдените произлиза от средновековен немски Guldin pfenninc, „златен пфениг“. Предполага се, че по онова време това название все oще се е срещало. – Б. пр. с инкрустирано изображение на светец. Според мълвата цялото семейство е заловено, но изтезанията, на които са подложени, за да се отрекат от вярата си, срещат твърд отпор. Присъствалият на мъченията апостат падре Родригеш многократно внасял в канцеларията на губернатора искания за помилването им, но те не били приети. Произнесени били смъртни наказания. Говори се, че съпрузите заедно с двамата им синове, с обръснати наполовина глави, качени на измършавели коне, в продължение на четири дни били развеждани за назидание из целия град. Казват, че на следващия ден майката и бащата били провесени с главата надолу, а синовете, след като били заставени да гледат тази сцена, отново били хвърлени в затвора.