Шюсаку Ендо - Мълчание

Бе средата на месец август, от стрехите на къщите наоколо висяха фенери. На по-големите дюкяни също бяха закачени фенери, но едни такива – квадратни, с изрисувани цветя, птици, насекоми. Още не се бе стъмнило, а нетърпеливите деца се подредиха в редица и запяха:

Свещеникът се бе облегнал на прозореца и тихичко си тананикаше. Дори и да не разбираше за какво пеят децата, мелодията му се струваше някак жаловита. Дали се почувства така заради песничката, или заради сърцето си, до което тя достигаше? В къщата отсреща жена с разпусната коса подреждаше праскови, плодове от хинап, боб върху застлана със слама ниска поставка. Подготвяше така наречения олтар в чест на духовете на умрелите – една от церемониите, които японците изпълняваха, за да умилостивят духовете на предците, завръщащи се по къщите в нощта срещу шестнайсети. За свещеника този ритуал вече не бе съвсем непонятен. Смътно си спомняше, че в Японско-португалския речник [64] „Японско-португалски речник“, или „Vocabulario da Lingoa de Iapam“, е речник, съставен от йезуитски мисионери и публикуван в Нагасаки, Япония, през 1603 година. Съдържа 32 293 японски думи в превод на португалски и е първият речник на японски с друг европейски език. – Б. пр. , даден му от Ферейра, преводът на празника Урабон бе het-sterffest [65] Отпратка към Задушница. – Б. пр. .

Подредените в редица забавляващи се дечурлига забелязаха облегналия се на решетъчния прозорец свещеник и едно през друго заподвикваха: „Отстъпник Пауло! Отстъпник Пауло!“ [66] Отрекъл се католически свещеник, превърнал се в нарицателен образ за всички други с подобна съдба. – Б. пр. . Някое от тях дори метна малък камък през прозореца.

– Лоши деца!

Жената с разпуснатата дълга коса се провикна към тях и децата се разбягаха. Свещеникът с тъжна усмивка проследи разигралата се сцена.

Замисли се за нощта на християнския празник, посветен на душите на мъртвите. [67] Тук се има предвид Dia de Finados (пор.), еквивалент на Задушница. – Б. пр. Той бе нещо като християнска версия на обон: когато паднеше мрак, по прозорците на къщите в Лисабон се поставяха запалени свещи и това силно му напомняше за тукашния празник.

Къщата му беше в района „Сотоура-мачи“. На една от многобройните тесни стръмни улички в Нагасаки, от двете страни на която имаше плътно наредени, надвесени една връз друга къщи. От задната страна на къщата беше „Окея-мачи“, улицата, на която живееха бъчварите, затова и по цял ден отекваха сухите удари на дървените им чукове. На отсрещната страна беше кварталът на бояджиите и настъпеше ли ясен ден, индиговосините им платове се ветрееха като знамена. Всички къщи бяха със сламени или тръстикови покриви, за разлика от процъфтяващия квартал „Маруяма“, почти никой от магазините не беше с керемиден покрив.

От управата имаше забрана да излиза навън свободно, без разрешение. Единствената му утеха бяха моментите на бездействие, когато, облегнал се на прозореца, просто наблюдаваше минаващите по пътя хора. Сутрин жени, понесли на главите си кошници със зеленчуци, преминаваха оттук на път към центъра на града. С настъпването на деня мъже само по препаски водеха натоварени с багаж хърбави коне и продължаваха по пътя, пеейки с цяло гърло. Вечер сред звънтенето на камбанките си по склоновете наоколо се спускаха бонзи. Свещеникът жадно поглъщаше с очи всеки един детайл от японския пейзаж пред себе си, сякаш за да може един ден да го разкаже на някого в родината си. Но мигом осъзна, че никога повече няма да се върне в родната си страна, и усмивка, пълна с горчиво отчаяние, бавно изплува на хлътналото му лице.

В този момент в гърдите му се надигна непонятно за него чувство на безизходица. Не знаеше дали мисионерите в Макао и Гоа вече бяха чули за неговото отстъпничество. Но вероятно благодарение на холандските търговци, на които бе разрешено да пребивават на остров Деджима [68] Деджима (букв. „изходен остров, остров на изхода“) е представлявал малък ветрилообразен изкуствен остров, построен в залива на Нагасаки през 1634 г. от местните търговци. Формиран от изкопаването на канал през малък полуостров, се превръща в единственото място на директна търговия и обмен между Япония и останалия свят през периода Едо. Деджима е построен, за да ограничи чуждестранните търговци, като част от самоналожена от Япония политика на изолационизъм, и е превърнат в търговска фактория. На малкия остров били построени дървени домове за холандските чиновници, магазини, складове и други. Освен това непрекъснато се охранявал така, че никой да не може да влезе или да го напусне без разрешение. Неслучайно холандците го наричали „изобретение на гения на подозрението“. – Б. пр. в Нагасаки, новината вече бе достигнала до Макао и той вече бе отлъчен от Църквата.