Шюсаку Ендо - Мълчание

Наричан с основание японският Греъм Грийн, в своите романи Шюсаку Ендо засяга теми, които по значимост далеч надхвърлят границите на Япония и му носят световно признание. Една от тях е темата за християнската вяра и по-специално за съдбата на католицизма в родината му.

Ендо е роден през 1923 г. в Токио и заедно със семейството си още на тригодишна възраст попада в Далян, Манджурия. Колкото и да е малък Шюсаку, многоликият другоезичен град, в който прекарва детството си, не може да не остави следа в душата му. По-късно се връща в Япония, където на единайсет годишна възраст бива покръстен. Ендо завършва френска литература в университета Кейо – един от най-престижните в Япония. През 1950 г. получава стипендия да продължи образованието си във Франция, където изучава френската католическа литература в Лионския университет. Влиянието на френски писатели като Жорж Бернанос и Франсоа Мориак върху стила му на писане е очевидно.

След завръщането си в Япония се посвещава на писане. Автор е на „Белият човек“, удостоен с литературната награда Рюноске Акутагава, „Море и отрова“, „Уважаеми господин глупак“, „Вулкан“ и др. През 1966 г. излиза романът му „Мълчание“, за който е удостоен с наградата Джуничиро Танидзаки, както и с други отличия. Това е и романът, който се смята за негов творчески връх.

През 1967 г. е избран за председател на Съюза на японските писатели. Удостоен е с литературната награда Йомиури. И до ден днешен Ендо е много обичан в страната си, в Нагасаки дори има музей, който е посветен на него. Книгите му са преведени на множество чужди езици.

Църквата в Рим получила известие – свещеник Крищовау Ферейра, изпратен от Португалския йезуитски орден на мисия в Япония, след като бил подложен на мъчение чрез провесване в яма в Нагасаки, се бил отрекъл от вярата си. Прекарал повече от двайсет години в Япония, оглавявайки йезуитската общност, приеманият с огромно уважение Ферейра дълги години бил изцяло отдаден на мисията си да проповядва Божието слово както сред свещенослужители, така и сред всички останали вярващи.

Надарен с рядка богословска дарба, той дори и в разгара на гоненията срещу християните тайно успявал да намери път до област Камигата и неотклонно да продължи проповедническия си дълг – писмата му от този период били пропити с безпрекословна вяра. Пред каквито и обстоятелства да е бил изправен, било немислимо подобен човек да извърши предателство срещу Църквата. Много от членовете на йезуитския орден в Португалия, както и на Църквата в Рим дори били склонни да вярват, че езичниците – японци или холандци – имат пръст в изопачаването на истината и фалшифицирането на известието.

Да, безспорно, от писмата на проповедниците, пребиваващи в Япония, ставаше ясно, че мисията е в крайно затруднено положение, но все пак… В началото на 1587 г. върховният военачалник Тойотоми Хидейоши [1] Японски военачалник (1536–1598), който в края на XVI век завършва обединението на Япония, започнато от неговия господар Ода Нобунага. – Б. пр. направил рязък завой в досегашната благосклонна политика спрямо християнството и се заел с пълното му изкореняване от японската земя. Първо, близо до град Нагасаки, на хълма Нишизака, били събрани двайсет и шестима вярващи християни – свещеници и последователи, след което били изгорени на клада, а после навсякъде из страната много християни били прогонени от домовете им, подложени на различни мъчения и изтребление. Политиката на гонения продължила с пълна сила и по времето на шогуната Токугава, като през 1614 г. бил издаден официален декрет за депортирането на всички проповедници на християнската вяра извън пределите на страната.

Според писмата на мисионерите, свидетели на тогавашните събития, в рамките на два дни – 6 и 7 октомври гореспоменатата година, в местността Кибачи на остров Кюшу насилствено били заведени около седемдесет свещеници, включително и японци, били натикани в пет китайски джонки, които с цел окончателното им прогонване от Япония, се отправили към бреговете на Макао и Манила. Денят бил дъждовен, морето било сиво и неспокойно, вълните заливали страните на джонките, които бавно потеглили от залива, заобиколили носа, докато постепенно се слели с хоризонта. Независимо от тежкия указ за изгнание, истината е, че трийсет и седем божи служители не намерили сили да загърбят последователите си и тайно останали в Япония. Един от тези т.нар. нелегални свещеници бил Ферейра. В известията си, които продължавал да изпраща към върховенството на ордена, Ферейра описвал все нови и нови задържания и мъчения над мисионерите и вярващите. В съхранено писмо до отговорния пастор Андре Бармейро, изпратено от Нагасаки на 22 март 1632 г., не се спестява нищо относно ситуацията, в която се намирали християните в Япония през онези години.