Шюсаку Ендо - Мълчание

Веднага след пристигането си в Гоа, тримата мисионери успели да се осведомят за ситуацията в Япония много по-подробно, отколкото биха могли в родината си. Научили, че пред октомври, годината преди да заминат, трийсет и пет хиляди християни се вдигнали на въстание с център Шимабара, което след последвалия кървав сблъсък с армията на бакуфу [7] Управляващата военно-феодална система на шогуна се нарича шогунат, на японски – бакуфу. След като през 1603 г. Токугава Иеясу получава титлата „шогун“, той обявява бакуфу. С това се поставя началото на историческия период Едо, също наричан и период Токугава (1603–1868). – Б. пр. било безмилостно потушено и всички въстанали, без значение млади, стари, мъже или жени, били жестоко избити. След конфликта районът бил напълно опустошен, тук-там само се мяркала някоя уплашена сянка, останалите живи християни един по един били заловени. Новината, която най-силно шокирала тримата свещеници, била, че в резултат от размириците японците са преустановили всички търговски връзки и обмена с родната им Португалия. Имало официална забрана за навлизането на португалски кораби в териториалните води на Япония.

Отчаяни, че няма да могат да проникнат в Япония на борда на роден кораб, тримата духовници пристигнали в Макао. Освен най-източна ключова база, свързана с делата на Португалия в региона, Макао бил и център на японо-китайската търговия. Веднага щом се озовали там, изпълнени с надежда и в очакване на рядък попътен късмет, Родригеш и приятелите му трябвало да се срещнат с апостолическия делегат, самия падре Валиняно, който бил в Макао по същото време и им отправил недвусмислено предупреждение. Според него мисията в Япония била безнадеждно загубена и мисионерската общност в Макао смятала за немислимо да се изпращат повече мисионери при така създалата се крайно опасна ситуация.

Още преди десет години падре Валиняно създал в Макао духовна академия за подготовка на мисионери, заминаващи за Япония и Китай. Освен това на него било поверено ръководството на местната йезуитска общност още от началото на гоненията на християни в Япония.

Относно Ферейра, когато тримата споделили, че след стъпването си на японска земя възнамеряват да издирват следите му, падре Валиняно им дал следната информация: от 1633 г. насам получаването на всякакви новини от тайно пребиваващите мисионери в Япония било рязко преустановено. От холандски мореплаватели, връщащи се от Нагасаки в Макао, се разбрало, че Ферейра е бил заловен в Нагасаки и подложен на мъчения чрез провесване в яма. След това не било известно да има нови сведения, няма и как да се проследят събитията, тъй като холандците отплавали насам в същия ден, в който Ферейра бил провесен в ямата. Знаело се също така, че Ферейра е бил подложен на кръстосан разпит от Иноуе – новоназначения губернатор, отговарящ за религиозните въпроси на провинция Чикуго. Валиняно още веднъж ясно заявил, че няма начин мисионерската общност в Макао да даде съгласието си за пътуване до Япония при сегашните условия. Такова било личното становище и на самия него.

В наши дни имаме възможност да се запознаем с няколко писма, написани от Себащиау Родригеш, съхраняващи се в португалския институт за изследване на историята на чуждите територии. Първото от тях започва по времето на горепосочения разговор с Валиняно, описващ ситуацията в Япония.

Писмо на Себащиау Родригеш

Мир на Господа! Слава на Христос!

Както вече Ви писах, на 9 октомври миналата година достигнахме до Гоа, а тази година от 1 май вече сме в Макао. Многото трудности по пътя бяха причина за крайното физическо изтощение на нашия брат Хуан де Санта Марта, който бе повален от малария с почти непрестанна висока температура. За огромно съжаление, само аз и Франсишку Гарпе можехме да посещаваме занятията в тукашната мисионерска академия, а прекрасният прием, който срещнахме там, до голяма степен ни помогна да възвърнем силите си.

Проблемът беше, че оглавяващият академията и пребиваващ тук вече десет години учител Валиняно от самото начало директно изрази несъгласието си с нашия план за плаване до Япония. В стаята му, откъдето се разкриваше гледка към пристанището, той ни каза следното: „Принуден съм да се откажа от идеята за изпращане на нови мисионери в Япония. За португалските търговски кораби е много опасно да плават в японски води, още преди дори да са достигнали сушата, вероятно ще трябва да се сблъскат с множество препятствия“.