Шюсаку Ендо - Мълчание

По искане на японците се качих на борда на кораба и в тяхно присъствие отправих призив към екипажа, ако някой тайно съхранява предмет, имащ отношение към римокатолическата вяра, да го представи, за което няма да бъде наказан. И така, след като всички единодушно отрекоха подобно притежание, прочетох на глас листа с правила, които всички моряци са задължени да спазват. Господин Хонджо изрази желание да се запознае със съдържанието на казаното дотук и след като му го предадох в най-големи подробности, той си тръгна с думите, че ще докладва на губернатора, с което се надява да успокои притесненията му.

По залез-слънце пристигнаха джонки от Ханджоу. Товарът им се състоеше основно от топове везана коприна, фигурален сатен, крепдешин и други тъкани на стойност осемдесет кана [74] Кан – най-голямата японска единица, златна валута през XVII век. – Б. пр. , останалото беше захар и смесени товари.

7 август.

Двамата синове на споменатите по-горе осъдени на смърт лица, заедно с някакъв друг човек, били завързани и качени на измършавели коне, откарани на мястото за екзекуция, където били обезглавени.

Ноември 1645 г.

(ноември~декември, втората година от периода Шохо)

19 ноември.

От Нанкин пристигна китайска джонка, пренасяща стоки на стойност между осемстотин и деветстотин кана, съдържаща бяла сурова коприна, везана коприна, сатен, брокат, копринени дамаски и други. С нея дойде и новината, че три-четири джонки, натоварени с тежки товари, се готвят да пристигнат тук след месец и половина или два. Казаха ни още, че лесно би могло да се получи разрешение за неограничено плаване до Япония, стига само да се плати на местните високопоставени длъжностни лица сума между сто и шестстотин таела [75] Старинна китайска парична единица, предшестваща съвременния юан. – Б. пр. – изчислена според количеството на товарите им.

26 ноември.

От Фуджоу пристигна малка джонка, пренасяща ленено платно, стипца, керамични съдове и други. Товарът бе оценен на повече от два сандъка.

29 ноември.

На сутринта по нареждане на губернатора в канцеларията се явиха двама преводачи и ми показаха текст на холандски под изображението на Дева Мария, който гласеше „……“ (Лука, 1:28). Обясниха, че са получили предмета от будистки свещеник в околностите на Шимоносеки, и ме попитаха на какъв език е, а също и какъв е смисълът на написаното. Португалският апостат падре Родригеш, както и Савано Чуан вече били заявили, че тъй като текстът не е нито на португалски, нито на латински или на италиански, го намират за непонятен. Беше текстът на Аве Мария, написан на холандски, отпечатан от някой жител на Фландрия, говорещ нашия език. Нямах съмнение, че изображението бе внесено от наш кораб, но реших да си мълча, докато не ме попитат отново. Що се отнася до цифрите, реших, че падре Родригеш и Савано Чуан вече са направили необходимите разяснения, затова отговорих, без да прикривам нищо.

30 ноември.

Времето беше чудесно. Рано сутринта, рулят и барутът бяха занесени обратно на кораба [76] Съгласно действащите тогава договорености, след като холандски кораб акостирал в Нагасаки, японците сваляли от него руля и всякакво бойно снаряжение: пушки, барут и други. – Б. пр. , бе приключено с товаренето и на останалия багаж. Около пладне се качих на кораба, извиках по списък името на всеки от екипажа, предадох документите и после се върнах във факторията, където устроих угощение в чест на Бонжуа и подчинените му. Преди настъпването на вечерта посоката на вятъра се обърна към северозапад, вследствие на което „Оверсхи“ не можа да отплава.

5 декември.

Към обед бях посетен от преводач, който ме попита кои са местата, от които набавяме стоките, когато осъществяваме внос в Япония, на което аз отвърнах, че основните ни доставчици са Китай и Холандия. Разпита ме дали, ако бъдат наложени рестрикции китайски кораби да плават до японските брегове, това не би причинило известни неудобства.

Още откакто бях пристигнал в Япония, се опитвах да получа информация относно свещениците апостати: японец, на име Томас Араки, дълго време пребивавал в Рим, даже на служба като шамбелан при папата, който няколкократно на всеослушание обявявал себе си за християнин, но губернаторът не го закачал, убеден, че поведението му е плод на нервно разстройство, причинено от възрастта му. След като в продължение на едно денонощие бил провесен в яма с главата надолу, той публично се отрекъл, но до последния си дъх запазил вярата жива в сърцето си. Сега апостатите са само двама: португалецът Чуан, бивш глава на тукашната християнска общност, известен със своята злонамереност; другият е свещеникът Родригеш, родом от Таско, Португалия, който също настъпил свещеното изображение в канцеларията на губернатора. И двамата в момента живеят в Нагасаки.