Шюсаку Ендо - Мълчание

– Падре, падре…

С хлътнали очи погледна към вратата, дочул глас, отпечатан в паметта му.

– Падре, аз съм, Кичиджиро…

– Вече не съм падре – тихо отговори свещеникът, обвил с две ръце коленете си. – Подобре веднага си тръгвай. Ако отона те видят, лошо ти се пише.

– Но все още ви се намират сили колкото да се изповядам пред вас?

– Съмнявам се – наведе глава свещеникът. – Аз съм отрекъл се свещеник.

– В Нагасаки ви викат „вероотстъпник Пауло“. Няма човек, който да не знае това име…

Прегърнал коленете си, свещеникът самотно се засмя. И без да му го казва, още отпреди беше чул, че го наричат с този прякор. На Ферейра му викаха „вероотстъпник Пиетро“, той самият беше „вероотстъпник Пауло“. От време на време децата идваха на неговата порта и на висок глас му се подиграваха.

– Чуйте ме. Ако вероотстъпник Пауло има сила да изслуша изповедта ми, то тогава нека опрости и греховете ми.

„Въпреки че не са хората тези, които отсъждат… Въпреки че само Бог най-добре знае за нашите слабости…“, замисли се свещеникът, потънал в мълчание.

– Падре, аз ви продадох. Положих крак върху фумие – продължи Кичиджиро, хленчейки. – На този свят има и слаби, и силни хора. Силните, тях никакви мъчения не ги обезкуражават и се отправят в Параисо, а такива като мен, родили се слаби, измъчвани от чиновници и заставяни да настъпват фумие…

„Аз също положих крака си върху фумие. В онзи момент кракът ми беше върху хлътналото лице на Онзи човек. Върху лицето, което си бях спомнял стотици пъти. Върху лицето, което не бе напускало мисълта ми, когато се лутах сред гората или бях в тъмницата. Върху най-благото и прекрасно лице, което човек някога е познал в своето съществуване. Също върху лицето на човека, когото исках да обичам до края на дните си. Сега това лице е изтъркано и хлътнало върху дървото на фумие, погледът му е пропит с тъга и е отправен към мен. „Настъпи ме!“, ми бе казало то с жален поглед.

„Настъпи ме! Сигурно сега кракът те боли. Сигурно болката е същата като у всички човешки същества, които досега са настъпвали лицето ми. Но дори и само тази болка е достатъчна. Аз споделям страданието ви от тази болка. Затова съм аз.“

„Боже, аз мразех това, че все мълчиш.“

„Не мълчах. Дори страдах заедно с теб.“

„Но Ти прогони Юда. Прогони го с думите: „Каквото вършиш, върши го по-скоро! Какво се случва с Юда?“

„Не съм казал това. Както сега казвам на теб, че е добре да настъпиш, така и на него казах да прави това, което има да прави. Както теб те болеше кракът, така и Юда изпитваше болка в душата си.“

…И в този момент той спусна изцапания си с кръв и прах крак върху фумие. Петте пръста на крака му закриха точно в средата лицето на Този, когото обичаше. Нямаше как да опише на Кичиджиро пламенната радост и емоцията, завладели го в този момент.

– Няма силни и слаби. Кой може да твърди, че слабите страдат по-малко от силните? – изговори бързо свещеникът, вперил поглед към вратата. – Ако в тази страна няма друг падре, който да изслуша изповедта ти, то нека бъда аз… Кажи молитва след края на изповедта си… Иди си с мир!

Превъзбуденият Кичиджиро снижи глас и тихо зарида и след това се раздвижи и си тръгна. Свещеникът е извършил за този мъж тайнство, което само духовно лице би могло да отслужи. Свещенослужителите навярно сурово щяха да заклеймят този светотатствен акт, но дори и сторил предателство спрямо тях, той, без всякакво съмнение, не бе предал Него. Обичаше Го по начин, различен от преди. „Всичко дотук бе необходимо, за да позная тази любов. Сега аз съм последният християнски свещеник в тази страна. А и Онзи човек не бе мълчал. Но дори и Той да бе мълчал, животът ми до днес би говорил за Него.“

Дневник на чиновник в християнската резиденция [81] Оградена със зид територия, подобна на имение, в която през периода Едо са били изолирани отреклите се християни. Вътре е имало сграда с отделни помещения, където са живеели затворените християни. – Б. пр.

Дванайсета година от епохата Канбун [82] 1672 г. – Б. пр. , година на водния плъх

Тези дни на Окада Саннемон бе определена дажба ориз, равняваща се на количество за десет души; на Бокуи, Джуан, Нанпо, Джикан съответно дажба, отговаряща за седмина, и това бе докладвано на Тотоми-но-ками на седемнайсетия ден от шестия месец.

Бележка:

1. Сейбе, 50-годишен. Братовчед на жената на Саннемон. Дърводелец на кораба „Фукагава“.