Шюсаку Ендо - Мълчание

Едрият мъж без никакво усилие вдигна свещеника и го намести върху гърба на неоседлан кон. Какъв ти кон, изглеждаше досущ като неугледно мършаво магаре. Клатушкайки се, конят потегли, а след него пешком тръгнаха чиновниците, пазачите и преводачът.

По пътя вече се тълпяха японци, очакващи появата на процесията, а от гърба на коня си свещеникът усмихнато гледаше множеството. Старец, зяпнал от изненада. Дете, захапало краставица. Жени, които глуповато хихикаха и гледаха насам, но щом погледите им се срещнеха, страхливо отстъпваха назад. Светлината образуваше разнообразни сенки върху всяко едно от лицата на японците, покрай ухото му прелетя някакво кафяво топче. Оказа се метнато от някого конско изпражнение. Свещеникът твърдо реши оттук насетне да не сваля усмивката от устата си. Ето го, възседнал магаре, минава по улиците на Нагасаки. И Онзи човек е бил възкачен на магаре, когато е влизал в град Йерусалим. Именно Той го бе научил на най-благородното сред всички човешки изражения, с което да понася срама и обидите. Повече от всякога това бе изражението, с което искаше да остане до самия си край. Това бе изражението на християнин сред неверници.

Под сянката на огромно камфорово дърво се бяха събрали група будистки монаси, демонстриращи отявлена враждебност, и когато магарето и свещеникът се приближиха достатъчно, размахаха пръчки със заплашителни жестове. Сред лицата, наредени от двете му страни, свещеникът плахо потърси някой, чието изражение да наподобява християнин, но напразно. В погледите на всички наоколо имаше само неприязън, презрение или любопитство. И не щеш ли, когато очите му се натъкнаха на жалостив поглед като на куче, тялото му неволно се извъртя. Беше Кичиджиро. Увит в парцали, застанал на предна линия, той очакваше преминаването на процесията. Щом погледът му се засече с този на свещеника, той припряно сведе очи и набързо се скри сред тълпата. Но за свещеника, покачен върху залитащото магаре, бе ясно, че този мъж ще го следва навсякъде. Сред неверниците наоколо това бе единственият мъж, когото свещеникът познаваше.

„Добре де, добре. Вече не съм ти ядосан. Нашият Бог също не ти е ядосан.“ Свещеникът редеше в съзнанието си думи, подобни на тези, с които бе успокоявал вярващ след изповед, и леко наведе глава към Кичиджиро.

Според запазените документи в този ден процесията, съпровождала свещеника, се придвижила от град Хаката, преминала през Кацуяма, а след това през Гото. Когато мисионерите били залавяни, в деня преди да бъде изпълнено наказанието им, обичайната практика била по искане на губернатора да бъдат водени и излагани на показ по улиците на Нагасаки. Процесията винаги минавала през вътрешната част на града, така наречената стара част, където къщите били много и всякога царяло неистово оживление. След деня за показ обикновено настъпвал денят на наказанието.

По времето на Омура Сумитада [57] Японски крупен феодал (даймьо), живял в периода 1533–1587 г., който си спечелва слава в цяла Япония с това, че е първият феодал, приел християнската вяра след пристигането на мисионерите йезуити в средата на XVI век. След кръщението си той става популярен като Dom Bartolomeu; известен е и с това, че отваря пристанището на Нагасаки и дава тласък в развитието на външната търговия. – Б. пр. , когато пристанището на Нагасаки за пръв път било отворено, град Гото бил територията, на която се заселвали изселнически потоци от островите Гото. От тук се разкривала прекрасна гледка към залива на Нагасаки, искрящ под следобедното слънце.

Тълпата, която се бе стекла след процесията, стигнала вече дотук, се блъскаше и суетеше като на празник, жадна да се любува на странния южен варварин [58] До незавършената революция Мейджи от 1868 г. така в Япония са наричали европейците. – Б. пр. , завързан върху неоседлания гръб на коня. Всеки път щом свещеникът се опитваше да поизпъне схванатото си тяло, отвред бе засипван от все по-подигравателни възгласи.

Той напрягаше сили да се усмихне, но лицето му вече се бе вдървило. Просто затваряше очи – усилията му стигаха само да спре да вижда лицата, които му се присмиваха, лицата, оголили зъби срещу него. Дали Онзи човек бе отвръщал с усмивка на виковете и ревовете на тълпата, наобиколила имението на Пилат. Помисли, че дори и Той не е могъл… Hoc Passionis tempore… [59] В часа на страдание (лат.). – Б. пр. Молитвените думи като малки камъчета се изтъркулиха от устните на свещеника. След което за известно време секнаха. После отново… Reisque dele crimna [60] Прости на прегрешилия (лат.). – Б. пр. , прошепна той едва-едва. Вече бе привикнал на болката от врязалите се в китките му въжета, която усещаше при всяко свое движение, но това, което не му даваше мира, бе, че не бе способен да обича крещящата срещу него тълпа, така както Иисус би я обичал.