Шюсаку Ендо - Мълчание

– Ако преподобният Ксавие бе придружаван от добър преводач, никога нямаше да се допусне такова нелепо недоразумение.

– Нищо подобно. Вие просто не разбирате същността на това, което ви казвам. – За първи път слепоочията на Ферейра потрепериха нервно, докато отговаряше. – Вие нищо не разбирате. Както и монасите, които идват от манастирите в Гоа и Макао, за да наблюдават тукашната мисия. И те нищо не разбират. Още тогава, смесвайки Деус и Дайничи, японците изкривиха нашия Бог, промениха го, опитвайки се да го приспособят към себе си, а след това започнаха да създават нещо съвсем друго. Този подмолен процес на преиначаване продължаваше, дори когато объркването с думите изчезна, в онези години, когато, както вие сам споменахте, успехите на мисионерите бяха най-впечатляващи. Японците все едно вярваха не в християнския Бог, а в собственото си изкривено творение.

– Изкривиха нашия Бог, като го приспособяваха към себе си… И после създадоха… – Свещеникът замислено повтори думите на Ферейра, като прехапа устни. – Но това все пак е нашият Деус?!

– Не! В сърцето на японците християнският Бог в някакъв момент загуби божественото си начало!

– Как смеете?! – не се сдържа Родригеш.

Викът му изплаши кокошките, които спокойно кълвяха зърно по голия под, и те стреснато се заклатушкаха към ъгъла.

– Разберете, това е съвсем просто. Вие и другите като вас забелязвате само видимата страна на нашите успехи, а не се замисляте над същината. Да, това, което казвате, е вярно, през двайсетте години на моята мисия тук бяха построени храмове на много места – в Камигата, Кюшу, Чугоку, Сендай; в Арима и Азучи бяха открити духовни семинарии, а японците се надпреварваха да стават християни. Имаше времена, когато имахме 400 000 покръстени японци.

– С право можете да се гордеете с това.

– Да се гордея? Да, може би… Ако японците вярваха в Бога, на който ние ги учехме. Но в храмовете, построени от нас в тази страна, японците не се молеха на нашия, християнския Бог, а на своето, непонятно за нас божество. Не знам дори дали можем да го наречем Бог… – Ферейра сведе поглед и размърда устни, сякаш нов спомен се прокрадна в ума му. – Не, това не е Бог! Досущ прилича на пеперуда, попаднала в паяжина… В началото тя е истинска пеперуда. Но на следващия ден от нея остава само мъртвата ѝ обвивка – има крилца, телце, но е изгубила истинската си същност. Японците се разправиха с нашия Бог по същия начин, както паякът с пеперудата – демонстрираха формата и вида, характерни за Бог, но това отдавна вече бе безжизнен труп, лишен от всякакво съдържание.

– Няма такова нещо! Не искам повече да слушам подобни глупави приказки! Не съм бил в Япония колкото вас, но с очите си ясно видях тези мъченици! – Свещеникът закри лицето си с ръце и гласът му се чуваше през отворите между пръстите му. – С тези очи видях как умираха, изгаряйки в огъня на вярата.

Свещеникът с болка си припомни дъжда над морето и двата черни стълба, носещи се сред това море… Никога нямаше да забрави едноокия, екзекутиран сред ярката светлина по пладне. В паметта му завинаги се бе запечатал моментът, в който жената, дала му краставицата, бе увита в сламена рогозка и хвърлена в морските води. Ако те не бяха загинали в името на вярата, то що за кощунство спрямо хората би било това? „Не! Ферейра лъже“, помисли си той.

– Това, в което те вярваха, не беше християнският Бог. И до ден днешен… – уверено повтори Ферейра с цел да го убеди, като натъртваше върху всяка дума – …японците нямат и няма и да имат ясна идея за Бога.

Тези думи се стовариха върху сърцето на свещеника с тежестта на трудноподвижен каменен къс. Подобно чувство го бе зашеметило с тежестта си, когато в ранното си детство за пръв път бе научил за съществуването на Бог.

– Японците нямат способността да си представят Твореца, напълно отделен от човека. Нямат сили да се замислят за съществуване, което надхвърля човешката реалност.

– Но християнството и Църквата са истина, която надхвърля пределите на държавите, на териториите. Иначе какъв би бил смисълът на мисионерската ни работа?

– За японците Бог е идеализирано, надхвърлило пределите си човешко същество. За тях Бог и хората имат една и съща природа. Но това не е Бог според църковния канон.

– И това ли е всичко, което сте разбрали за двайсет години в тази страна?

– Да, това е. – Ферейра кимна унило с глава. – И затова мисионерската работа за мен стана безсмислена. Неусетно корените на разсада, който посадих в това тресавище, наречено Япония, изгниха. Дълго време аз нищо не забелязвах, нищо не знаех.