Шюсаку Ендо - Мълчание

– Точно така. За нас, японците, той е много полезен. Даже му дадохме ново японско име, Савано Чуан – каза преводачът, докато стоеше между Ферейра и свещеника и се хилеше в лицето ту на единия, ту на другия. – Всъщност той работи и върху още един трактат. Трудът му ще разобличи грешките и неправдите в учението на Деус и християнството. Заглавието му май беше Кенгироку [56] букв. „Трактат по изобличаване на лъжата“ – писмен текст, запазен и до днес, създаден през 1636-а, три години след отричането от вярата на реално съществувалия Савано Чуан (японското име на Крищовау Ферейра, 1580–1652), католически свещеник, оглавявал мисията на йезуитския орден по време на шогуната Токугава, прототип на героя в романа. – Б. пр. .

Този път Ферейра не бе достатъчно бърз, за да затвори устата на преводача. За момент зарея поглед към пърхащите с крила кокошки и си даде вид, все едно нищо не достига до ушите му.

– Уважаемият губернатор прочете ръкописа. Похвали го. Каза, че се е получил много добре – обърна се преводачът към свещеника. – Не е лошо и вие да го погледнете, когато имате свободно време в килията.

Сега вече свещеникът напълно проумя причината Ферейра припряно да се впусне да говори за адаптиране на книги по астрономия. Представи си го – ден след ден, приведен над масата по заповед на владетеля на Чикуго; пишещ, че християнската вяра е неправилна – вярата, на която бе посветил целия си досегашен живот; прегърбен, с четка в ръка.

– Безмилостно е…

– Какво казвате?

– Ужасно е! По-страшно от всяко мъчение. Не мога да се сетя за по-безмилостно отношение от това.

Ферейра обърна лице настрани, но свещеникът забеляза в окото му да проблясва бяла сълза. Облечен в черно японско кимоно, с кестенява коса, вързана като на японец, и дори с ново име – Савано Чуан… При все това още жив! Боже, ти все така си потънал в мълчание. Неумолимо мълчиш, дори и пред живот като този.

– Уважаеми Савано, днес не сме довели тук този падре, за да водим подобни дълги дискусии – заговори преводачът и обърна глава към стария монах, който неподвижно, като каменен Буда, бе приседнал на дъсчения под, силно напечен от западното слънце. – Ето, и стария монах го чакат какви ли не задачи. По-бързо изречете това, което се очаква от вас.

Борбеният дух на Ферейра отпреди малко, изглежда, съвсем угасна. Върху миглите му бялата сълза все още блестеше и на свещеника му се стори, че мъжът срещу него сякаш в миг се смали.

– Казано ми бе… да те убедя да се отречеш – уморено прошепна Ферейра. – Добре е да видиш нещо.

Той безмълвно посочи с пръст зад ухото си. Там се забелязваше белег от рана – кафеникава следа, набръчкана като след изгаряне.

– Нарича се провесване в яма. Може би вече си чул за това. Увиват те като пашкул, така че да не можеш да мърдаш ръцете и краката си, и те провесват в ямата с главата надолу. – преводачът нарочно разтвори ръце, демонстрирайки собствения си ужас, и продължи да обяснява: – И тъй като, ако ви провесят, животът би ви напуснал доста бързо, затова зад ухото се пробива дупчица, от която кръвта ви изтича капка по капка. Мъчение, измислено от многоуважаемия Иноуе.

Пред очите на свещеника изплува румено, месесто лице с големи уши – лицето на губернатора. Лице, към което две ръце приближават купичка гореща вода и то бавно отпива от нея. Лице, което след възражение от страна на свещеника спокойно кимва, изпълнено с безпрекословна убеденост, озарено от кротка усмивка. Казват, че и Ирод, по времето на мъченията над Онзи човек, се хранел на маса, цялата обкичена с цветя…

– Помислете си. В момента вие сте единственият християнски свещеник в тази страна, а след като ви заловиха, няма как да разпространявате вярата си сред селяните. Не смятате ли, че сте безполезен? – Преводачът присви очи и заговори с неочаквано смекчен тон: – А ето, Савано Чуан, както самият той бе любезен да каже преди малко, адаптира книги, посветени на астрономията, на медицината, помага на болните, изобщо посветил се е в служба на хората. Дали ще изберете пътя, по който ще затънете в непотребно съществуване в затвора, или публично ще се отречете и ще бъдете полезен на всички останали. Настъпил е моментът, в който сериозно трябва да помислите. Вероятно възрастният монах по същия начин е напътствал и почитаемия Савано. А именно, че пътят на милосърдието в крайна сметка означава да се отречеш от самия себе си. От наша страна ние дори отдаваме твърде голямо значение на различните вероизповедания. По отношение на посветеността си на човешкия род пътят на Буда и християнството не се отличават. Важното е дали ще поемеш по Пътя, или не. Почитаемият Савано пише точно за това в своя трактат Кенгироку.