Шюсаку Ендо - Мълчание

„И аз ще дойда“, внезапно продумал Ичизо. Всички били изненадани да чуят това от мъжа, за когото смятали, че с нищо не изпъква, че е мълчалив и твърдоглав. Накрая Мокичи казал, че и той се присъединява към останалите двама.

Настъпи 9 юни. Още от сутринта пръскаше ситен дъжд, подобен на мъгла. Дърветата пред колибата ни бяха обвити в дъждовна пелена и очертанията им се размиваха пред очите ни. Тримата избраници прехвърлиха гората и се качиха при нас. Мокичи изглеждаше леко развълнуван. Ичизо, както обикновено, бе присвил очи и мрачно мълчеше. Зад тях, подобно на пребито от стопанина си куче, се влачеше Кичиджиро, който ни хвърляше погледи, пълни с тъга и укор.

„Падре, ще ни накарат да настъпим с крак Христовия образ върху фумие [22] Дървена или метална плочка с изображение на разпятието или Дева Мария, която през XVII–XVIII век властите в Япония заставяли да бъде настъпвана като доказателство за това, че поданикът не изповядва християнската вяра; с други думи представлява акт на отричане на християнската вяра. – Б. пр. … – прошепна Мокичи с поглед, забит в земята, сякаш говореше на себе си. – Ако не положим крак, то тогаз не само ние, но и цялото село ще бъде подложено на същото изпитание. Ох, какво ще правим?“

Остро чувство на жалост прониза сърцето ми и несъзнателно изрекох за отговор думи, които Вие вероятно никога не бихте казали. В този миг в съзнанието ми нахлу споменът за учителя Габриеле, комуто по време на репресиите в Ундзен японците заповядали да стъпче фумие, а той отвърнал: „Подобре ми отрежете крака, отколкото да го настъпя!“. Знаех, че много японски християни, както и католически свещеници са изпитвали същото чувство, бидейки изправени пред положеното в краката им свято изображение. Но нима можеше да се иска същото от тези трима нещастници?

„Настъпете! Разрешавам ви!“, извиках аз и едва след това се усетих, че аз, свещеникът, съм казал нещо, което никога не трябва да изричам. Гарпе ме стрелна със смразяващ поглед.

Очите на Кичиджиро все още бяха пълни със сълзи.

„Защо Деус [23] Много от християнските понятия навлизат от португалски език, повлияни от фонетичните специфики на японския. Така например параисо (порт. paraíso) е „рай“, деус (порт. deus) „бог“, орасао (порт. oração) „молитва“ и много други. – Б. пр. сàма ни праща таквиз страдания? Падре, та ние нищо лошо не сме сторили…“

Ние мълчахме. Ичизо и Мокичи също не казваха нищо и гледаха някъде пред себе си в празното пространство. Двамата с Гарпе изрекохме заедно една прощална молитва, посветена на тях. След като свършихме, тримата мъже тръгнаха надолу. Дълго наблюдавахме как силуетите им се разтварят и изчезват в мъглата. Сега като се замисля, това бе последният път, когато видях Мокичи и Ичизо.

Отново дълго време не съм Ви писал. За стражарите, които нахлуха в Томоги, вече Ви писах в предишното ми писмо, а колкото до съдбата на онези трима, заминали за разпит в Нагасаки, отправяхме многобройни горещи молитви да се завърнат невредими заедно с джисама. Всяка нощ без изключение и християните от селото посвещаваха на това тайните си молитви.

Не мисля, че Бог ни бе изпратил това изпитание безцелно. Знаех, че след време ще дойде ден, в който ясно ще разберем дълбокия смисъл тези преследвания, тези страдания да се намесят в съдбата ни – та нали всичко, сътворено от Бог, е за добро. Но даже сега, когато пиша тези редове, още чувствам в сърцето си нарастващото бреме от думите, прошепнати от оклюмалия Кичиджиро в онова утро на раздяла: „Защо Деус сàма ни причинява такваз мъка?“. И горчивината в обърнатите към мен очи: „Падре, та ние нищо лошо не сме сторили“.

Нищо не би ми струвало да изтрия от съзнанието си безполезните вопли на един страхливец; но защо ли така болезнено се бяха забили в гърдите ми като остра игла? С каква цел Бог изпращаше на тези несретни селяни, на тези японци изпитания, изпълнени с потисничество и мъчения? Не, не, Кичиджиро имаше нещо друго предвид, нещо по-страшно. И това бе мълчанието на Бог. До днес са изминали двайсет години от началото на това потисничество; черната японска земя е пропита със стоновете на хиляди християни, пролива се алената кръв на много свещеници; рушат се стените на християнските храмове. И виждайки всички жестоки и непростими жертви, Бог мълчи. В бръщолевенето на Кичиджиро се долавяше именно този въпрос и мисълта за това не ми даваше покой.

Както и да е, нека само Ви разкажа за съдбата, сполетяла впоследствие заложниците. След като тримата се отправили към градската администрация, най-напред ги натикали за два дни в затвора, намиращ се в задните помещения, след което най-накрая ги извикали на разпит. По неясни причини в началото въпросите имали съвсем формален характер.