Шюсаку Ендо - Мълчание

Докато ни разказваха всичко това, изпълнени с гордост, Ичизо и Оматцу широко се усмихваха. В израженията на лицата им прозираше хитрост, характерна за хората, свикнали да бъдат угнетявани.

Само един въпрос не ми даваше мира – кой бе разкрил на властите за съществуването ни? Замислих се, че със сигурност това не бе никой от познайниците ни от Томоги, макар че самите те вече бяха започнали да се отнасят с недоверие един към друг. Безпокоя се само да не би това да разруши тяхната сплотеност.

Като изключим това, селото, в което отново се завърнах, беше напълно спокойно. Колибата ни е пълна със светлина; чува се кукуригане на петел някъде от подножието на хълма; пред очите ни са нацъфтели червени цветя, които покриват земята като килим.

Завърналият се заедно с нас в Томоги Кичиджиро се е превърнал в тукашната знаменитост. Лесно опияняващ се от похвали, той обикаля от врата на врата и както говорят, перчи се и преувеличава разказите си за случилото се в Гото. Какво радушно посрещане ми били устроили хората от онзи остров, колко му били благодарни, че ме е довел – говори ли, говори и обикаля наляво-надясно, а селяните все го гощават с храна, понякога даже и със саке.

Веднъж Кичиджиро дойде до колибата ни подпийнал, придружен от двама-трима младежи. Наперено ни заговори и честичко поглаждаше загорялото си понапълняло лице: „Ей, падре! Ей ме нà, тук с вас. А щом е тъй, хич не му мислете!“. Момчетата го гледаха със сериозна доза уважение, а той, още по-въодушевен, подхвана песен. След като попя, пак повтори: „Щом съм с вас, хич не му мислете!“. След което се опъна на пода и непробудно заспа. Не знам дали бе добряк, или пък бе душата на компанията, но в него имаше нещо, което не ти дава да му се разсърдиш сериозно.

А сега, позволете ми да Ви разкажа малко за ежедневието на японците. Разбира се, става дума за наблюдаваните от нас селяни от Томоги; ще изложа разказите, които чух от тях, без изобщо да ги променям, но тези сведения далеч не дават представа за цяла Япония.

Най-напред трябва да знаете, че тукашното население живее в такава нищета и бедност, каквито няма даже и в най-затънтените кътчета на Португалия. Дори и богатите селяни ядат само два пъти годишно ориз, който е предназначен за висшите прослойки на японското общество. Обичайната им храна са сладки картофи, ряпа и други подобни зеленчуци, а напитката им е питейна вода, която подгряват. Понякога изравят корените на различни растения и се хранят с тях. Начинът, по който седят, е своеобразен. Напълно е различен от нашия. Коленете им са опрени на земята или на пода и подобно на нас, когато приклякаме, седят върху петите си. За тях това е позата за почивка, но за мен и Гарпе беше болезнено, докато свикнем с този ужасен обичай.

Почти всички покриви на къщите им са от слама, а самите къщи са мръсни и зловонни. В цялото село Томоги само две семейства притежават крава и кон.

Местният феодал има неограничена власт над своите подопечни, много по-голяма от кралската власт в християнските държави. Годишните налози са изключително високи, наказанията върху неплатилите са безмилостни. Всъщност бунтът в Шимабара е реакция срещу феодала, предизвикана от непоносимите страдания от наложените данъци. Разказаха ни например как преди пет години тук, в Томоги, властите взели за заложници жената и децата на някой си Модземон и ги хвърлили във водния затвор [21] По време на периода Едо е имало затвори, в които някои от килиите са били залети с вода, така че затворникът да не може да спи. – Б. пр. само заради пет неплатени торби ориз. Селяните са роби на самураите, но над всички тях стои феодалът. За самураите оръжието е от изключителна важност и всички те, независимо от ранга им, от тринайсет-четиринайсетгодишни носят на пояса си къс и дълъг меч. Властта на феодала над самураите е безгранична и ако пожелае, той може да убие когото си поиска и да конфискува имуществото му.

Японците не покриват главите си нито през зимата, нито през лятото, а дрехите им изобщо не предпазват от студа. Те стрижат косите си така, че главите им изглеждат голи, като само отзад на врата оставят дълъг кичур коса, която връзват на опашка. Будистките свещеници бръснат целите си глави. Но не само те. Казват, че и много други, след като се оттеглят от предишните си дела, както и някои самураи, също бръснат главите си …

…Пиша Ви непредвидено, понеже искам да Ви разкажа, колкото се може по-точно, какво се случи на 5 юни, но може би ще се огранича само с кратко изложение. И досега не мога да си обясня как опасността надвисна над нас. Обстоятелствата ни притискат, затова нямам възможността да Ви пиша дълго и изчерпателно.