Шюсаку Ендо - Мълчание

Вчера пак цял ден валя. Разбира се, този дъжд не бе нищо друго, освен предвестник на същинския дъждовен сезон, който щеше да последва. В продължение на целия ден слушаме меланхоличния звук от падащи капки върху гъстия храсталак, обгръщащ колибата ни. От време на време дърветата се поклащаха, като шумно изтръскваха водата от себе си, и всеки път ние с Гарпе, долепени един в друг, надничахме към заобикалящия ни свят навън през малките цепнатини на дървената врата. Беше само вятър, а в гърдите ни се надигаше чувство, подобно на гняв – колко ли още щеше да продължи това съществуване? Бяхме станали нетърпими един към друг и дори най-незначителният и невнимателен жест предизвикваше яростните ни погледи. Ден след ден, нервите ни бяха опънати до краен предел.

Но нека Ви разкажа по-подробно за хората в село Томоги. Това са бедни селяни, които едва свързват двата края, като някак си отглеждат сладки картофи и някои житни култури в нивиците си не по-големи от три хектара. Нямаше някой, който да притежава оризище. При вида на обработените участъци земя, някъде високо сред планинските зъбери, изпитвах не толкова възторг от трудолюбието на тези хора, колкото от дъното на сърцето си ми беше жал за тях заради горчивината на несретния живот, който водеха. И при все тази нищета, губернаторът на Нагасаки вземаше от тях непоносимо високи данъци. От толкова дълги години насам тези селяни са се трудили като добитък; и също като добитък са умирали. И ако нашата вяра се е разпространила в този край със скоростта, с която жадната пресъхнала земя поглъща напояващата я вода, това е само защото е дала на тези изстрадали души човешката топлота и съчувствие, непознати преди за тях. За първи път те са срещнали някого, който се е отнесъл с тях като с човешки същества. Добротата на нашите мисионери е това, което е докоснало сърцата им.

Още не съм успял да се срещна с всички хора от Томоги. Така е, защото от страх да не ни открият копоите на властта, през нощта до нашата малка колиба успяваха да се изкачат само по двама селяни. Когато чувах от устата на тези неграмотни души да мърморят португалски и латински думи, като „деус“, „ангело“, „беато“ [19] Deus, angelo, beato – Бог, ангел, блаженство (порт.) – Б. пр. и други, не можех да сдържа неволния си смях. Тайнството на изповедта те също наричаха на развален португалски „конхисан“, раят е „параис“, адът – „инхерно“. За съжаление обаче, за нас не само имената им бяха трудни за запомняне, но и буквално онемявахме пред еднаквостта на лицата им. Често бъркахме Ичизо със Сейсуке, а жената Оматцу бъркаме с друга, която се казваше Саки.

Вече Ви писах за Мокичи, затова сега ще Ви разкажа с няколко думи за други двама християни. Ичизо е мъж на около петдесет години, който идва при нас през нощта, а по израза на лицето му можеш да решиш, че винаги е сърдит. По време на литургията, а пък и след това той никога не обелва и дума. Всъщност изобщо не се сърдеше, просто такъв бе естественият израз на лицето му. Бе много любопитен и с тесните си, покрити с бръчици очи следеше изключително внимателно всяко движение, всеки жест, мой или на Гарпе.

Оматцу, както ни бяха разяснили, бе по-голямата сестра на Ичизо. Преди много време бе загубила мъжа си и сега бе вдовица. Вече два пъти дойде до нашата колиба, придружена от племенницата си Сен, като винаги носеше на гърба си кошница с храна за нас. Подобно на Ичизо, и тя бе много любопитна и заедно с племенницата ѝ не сваляха очи от нас с Гарпе, докато се храним. А каква храна само?! Вие даже не можете да си представите колко оскъдна беше тя – няколко печени сладки картофа и вода. И докато ние с Гарпе ги поглъщахме, двете жени се смееха с явно задоволство.

„Нима сме ви толкова смешни? – не издържа веднъж Гарпе и попита с раздразнение: – Толкова ли смешно ядем?“

Двете жени не разбраха и дума от това, което той каза, но избухнаха в смях и лицата им се набръчкаха, подобно на лист хартия.

Нека ви разкажа още малко за това тайно християнско общество. Както вече Ви писах, в селската им общност има джисама и тосама. Джисама отговаря за тайнството на кръщението, а тосама помагат на вярващите с молитвите и отговарят на въпроси от катехизиса. Тосама са запознати с християнския календар на празниците и съответно обучават вярващите в тях. По думите на селяните Коледа, разпети петък, Великден и други християнски празници се честват съобразно напътствията на тосама. Няма нужда да Ви казвам, че те не могат да отслужат празнична литургия, тъй като тук няма свещеник; те просто се събират в нечий дом и тайно се молят пред поставено пред тях старинно свещено изображение (също и изричат молитвите си на латински – Патер Ностер, „Аве Мария“ и т.н.), а в почивките между молитвите си говорят за всякакви незначителни неща, за да може, ако внезапно се появят стражари, всичко да изглежда като обикновено събиране.