Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Мислите ли, че ще ме хареса?

— Кой? — запита в отговор Клейтън, без да отклони погледа си от онова, което ставаше навън.

Колко спокоен изглеждаше. Това беше неговият свят. Различен от нейния — на тишина и изолираност.

— Херцогинята, разбира се.

Устата му се изкриви в насмешлива усмивка. Той се изсмя късо.

— Съмнявам се. Но имай предвид, че моята скъпа баба харесва много малко хора. А понася още по-малко. Все ще свикнете с нея някога. Може дори да започнете да я харесвате, стига да извините нейните малки хрумвания.

— Тя знае ли за мене?

Този път той се обърна и я погледна.

— Не.

— Тогава ще бъда голяма изненада за нея.

Някаква лека веселост пробяга в очите му. После отново стана мрачен.

— Отначало вероятно ще побеснее. Сигурно е имала наум някоя друга за майка на правнуците си — някоя наконтена с богати рюшове, която пристъпва превзето под тежестта на скъпоценностите. Да не говорим за дългия и внушителен списък на бащините й титли. Херцогинята обича да тържествува над равните си. Съществува неписано правило сред моята класа, че всеки, който превъзхожда по ранг писарите и търговците, е длъжен да изтъква прехваленото си аристократично потекло. Никой не може да съперничи на Нейна Светлост баба ми в тази й способност.

Миракъл боязливо се попремести към него, сгуши се в ръката му, усмихна се и каза:

— Изглежда е страхотна. Обичам предизвикателствата.

— Зная, че ги обичате, Мери Майн. Нали ме спечелихте?

Тя се изчерви от удоволствие.

— Разкажете ми повече за семейството си.

— Необходимо ли е?

— Защо избягвате тази тема? Разкажете ми за брат си. Как се казва?

Клейтън се извърна намръщен към прозорчето.

— Клейтън.

— По-голям ли е или по-малък?

— По-малък.

— Колко по-малък?

— Не много.

— Близки ли сте?

— Непоносимо.

— Винаги съм искала да имам брат.

— Не мога да си представя защо.

— За да ме защитава, разбира се.

— Да ви защитава? По-вероятно е да ви унижава публично и да пилее семейното богатство. Да не говорим за името… Да продължавам ли?

— С какво, ако смея да попитам, се занимава брат ви, когато не ви унижава и не ви ограбва?

Играе комар. Печелил е и е губил състояния в Крокфорд, Роксбъро и Брукс. Просто не може да напусне зелената маса. Въпреки отвращението си към останалите играчи — група противни индивиди, които се подиграват с високия си произход. Ще се срещнете с тях след време. Наричат ги съвършените негодници. Силни, титулувани млади мъже, от които можеш да очакваш всичко. Долни пройдохи и сноби, които говорят предимно жаргон, нападат нощните пазачи, смилат от бой въглищарите и като обикновени файтонджии участват във всеки мръсен номер в Лондон. Демонстрират отвратително пренебрежение към чувствата на всеки, с който имат досег, независимо дали е мъж, жена или дете. Това, Мери Майн, е истинското лице на „синята кръв“.

Въздъхна и сви юмруци.

— Брат ми… е лъжец. Влюбва се в жени, в които няма право да се влюбва. Усамотил се е в някаква стара разнебитена провинциална къща и… вътрешно се яде, защото… е самотен.

— Защо пък самотен?

— Защото е натрупал богатство. Успял е да изгради един от най-солидните домове в Англия. Остава му само да го запълни със съпруга и деца. Знаете ли, че не пожела да живее в самия дом? Вместо това се настани в някакъв обвит с бръшлян подслон за карети на гърба на конюшните…

— Конюшни?

Той я погледна.

— Да, конюшни. Той е наследил бащината ни любов към конете.

Надигналата се в гърлото й болка я накара да се облегне назад.

— Разкажете ми още — умоляваше го тя. Отчаяно се мъчеше да изличи от ума си конете, които бе принудена да изостави в Кависбрук. Не искаше да мисли за Напитов, не искаше да мисли за Джон или за това, че бе отказала да разговаря с него, преди да напусне острова.

Защо имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне всеки път, щом си спомнеше за него? Защо й бе толкова трудно да му прости? Заради всичките тези лъжи ли?…

Известно време Солтърдън я наблюдава, после отново се обърна към прозореца.

— Заклел се е, че няма да живее в къщата, преди да е открил идеалната жена, с която да сподели дома си. Забележете: идеалната! Откакто възстанови имението, той се перчи пред любовниците и метресите си с красивите зали и все се надява да открие сред тях някоя, която да подхожда на къщата… и на него.

— Няма идеални жени.

— Не съм сигурен в това, Мери Майн.

Той се пресегна, улови ръката й, стисна я леко и вплете пръсти в нейните. После я повдигна към устните си и ги долепи нежно до бялата чувствителна кожа под китката й.