Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Сър — рече в ухото му Бенджамин, — торбите ни са подредени, готови за тръгване.

— Тогава ги разопаковай.

— О, не, сър! Господарю, това е! Аз пак ги видях, сър. Просто не можем да останем повече на това място. Не е безопасно.

— Какво видя, Бенджамин?

— Звяра. И тъмното привидение, което бръщолеви на различни езици.

Клейтън се обърна и застана лице в лице с пребледнелия като платно слуга. Очите му бяха разширени от ужас, а дъхът — достатъчно горещ да подпали огън.

— Смятате ме за луд, а? — измънка Бенджамин.

— Ни най-малко — успокои го Клейтън.

Веждите на Бенджамин се стрелнаха нагоре. Той леко залитна и се разхълца.

— Аз самият ги видях — призна Клейтън.

Бенджамин преглътна.

— И ангела, и еднорога.

— Не думайте. Вие лично?

Клейтън положи ръка върху рамото му и го стисна успокоително.

— Мисля, че и двамата сме малко луди, приятелю. Откровено казано, аз съм много луд, щом още съм тук. Не ме разбирай погрешно, Бен. Дяволски ми се ще да напусна тая мухлясала стара къща с нейните паяжини, духове и проклети еднорози. Но дадох обещание…

Той се изсмя цинично и бутна слугата настрани.

— Кого, по дяволите, лъжа всъщност? Вече не стоя тук заради Трей. Стоя заради самия себе си. Тя ме омагьоса, Бен. Тя ме заплени. Искам да разбера дали е наистина такава. Не привиденията ме ужасяват, а тя. Каква е тя? Каква може или не може да бъде?

— Тя е тази, която трябва да се омъжи за брат ви — отсече Бенджамин.

— Да — съгласи се тихо Клейтън. — Жена на брат ми. Брат ми има всичко — благородническа титла, цяла дузина имения и богатството на баба ми, когато тя почине. Да не говорим за всеотдайните грижи на моите родители. Трей — първородният, неоспоримият наследник…

— Господарю — прекъсна го Бен, хващайки го за рамото, — родителите ви ви обичаха.

— Но не толкова, колкото обичаха Трей, Бен. Разбираш ли какво означаваше това за мене? Бях вечната сянка на Трей. Огледален образ, застанал встрани от действителния, докато той е обсипван щедро с внимание. Трей, който превърна живота си в проклета бъркотия. Но какво го е грижа? Винаги ще се намери някой да оправя обърканите конци.

Бенджамин обърна с ръце главата на господаря си към себе си и настойчиво го загледа.

— И ето пак, Клей. Пак му помагате. Надявате се да спечелите момичето, та този съюз да възнагради Негова Светлост с уважение и спокойствие, които само парите на баба ви могат да му купят. Нека напуснем това място, преди нездравият интерес, който проявявате към момичето, да прерасне в нещо неконтролируемо. Освен, естествено, ако нямате намерение вие самият да се ожените за госпожицата.

Клейтън се изсмя с дрезгав и безцеремонен смях и отмести поглед от приятеля си. Разклати изпразнената манерка и я захвърли. Закрачи из почти голата стая и рече сприхаво:

— Не ставай смешен. Нямам абсолютно никакво желание да се женя за Миракъл Кавендиш. Самата идея е абсурдна.

— Тогава защо сме още тук, господарю? Или по-точно — защо ще останем тук?

— Не зная — отвърна уморено Клейтън. — Може би съм запленен от еднорозите.

Лунната светлина беше достатъчно ярка, за да освети огромните коридори, които се проточваха като лабиринт пред Клейтън. Бейсингстоук. Бейсингстоук. Бейсингстоук. Мислено повтаряше името и се движеше възможно най-безшумно по каменния под. От време на време протягаше ръка да опипа стената с надеждата, че допирът със студеното ще го успокои.

Бейсингстоук, Хотърн, Клейтън. Херцогът на Солтърдън. Брат му. Вживяваше се в тая презряна роля, която се бе заловил да играе и съвсем забравяше, че е дошъл тук да спечели Миракъл Кавендиш за друг.

Веднъж, когато беше в Париж и лежеше в прегръдките на любовницата си, той мислено сравняваше хитростта с изплетената от паяка мрежа. Копринената му прозрачна плетеница от лъжи бе примамила Миракъл в нея. Веднъж уловена, той щеше да я заплени с чара си и после да я предаде на брат си. Клейтън бе приел всичко на игра. Така някога се забавляваха като се разменяха. Вършеха го и пред приятелите, и пред семейството си. Но до пристигането му на острова Миракъл Кавендиш бе просто една селяндурка от дълбоката провинция — поне така я бе определил брат му. Още една лъжа.