Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Разкарайте се! — отсече тя.

— Конете очевидно са арабски. Трябваше да го разбера, когато те видях да препускаш по плажа призори. Но не очаквах да видя такива коне тук. Какво, ако мога да запитам, правят те при вас? И по-специално, какво правите вие с тях — освен дето ги криете от останалия свят? И кой е онзи приятел там, дето бръщолеви на незнайни езици, та изкара акъла на слугата ми. Хайде, хайде, Мери Майн. Една млада лейди не бива да скрива подобни тайни от ухажора си.

— Вие не сте мой ухажор и не ви дължа никакви обяснения.

Джони прибра бастуна си, закуцука към Миракъл и недоволно й рече:

— Успокойте се, Мира. Ако не желаете да разисквате разумно положението, тогава аз ще…

— Не! — възрази яростно тя. — Не съм се старала толкова горещо да запазя тайната през последните години, за да може накрая тоя арогантен високомерен грубиян да хукне обратно и да съобщи на целия свят, че аз крия кралските коне.

— Все някога трябваше да се разкрие — възрази Джон. Не можете да ги държите завинаги скрити тук. Цяло чудо е, че успя досега. Особено като познавам страстта ви да яздите из острова. Казвам ви, Солтърдън, това момиче ще ме довърши. Как само язди тия проклети дяволи! Аз си осакатих крака, като възсядах онзи звяр там, Напитов. Мислех, че ще успея да го укротя и тренирам. През целия си живот съм бил коняр и треньор, сър. Но никога не съм се разправял с такова нещо. Не е за добро, дето са толкова умни. Почти като хора са, ако ме питате…

— Те просто не ти позволяват да ги превиеш — отсече Миракъл. — И съвсем не са опасни, ако си достатъчно търпелив. По-предани са от мнозина люде, които познавам! — Тя погледна убийствено към Клейтън.

Той й се усмихна и това още повече зачерви страните й. Пляскайки с камшика по краката си, Миракъл го заобиколи и се насочи към вратата, избута я с усилие и потъна в тъмния коридор.

— Не биваше да го правите, Ваша Светлост — рече укорително Джон. — Нарушихте най-святата й тайна. Сега тя ще е принудена да се съобразява с вас. Умният човек ще съумее да използува положението за своя изгода.

— Изнудване, а? — подхвърли Клейтън, все още втренчен във вратата.

— Точно така.

Някъде далеч, може би край огъня или в палатката, Исмаил седеше на килимчето и свиреше на флейта. Беше запалил благовонни пръчици.

В това време Миракъл се мяташе неспокойно в леглото. Прозрачният балдахин превръщаше огъня в меко сияние и придаваше на стаята успокояващо весело настроение. Това бе нейното царство, колкото и странно да изглеждаше то в очите на другите с ориенталските тъкани, изобразяващи препускащи по пясъка на пустинята коне, възседнати от войнствени бедуини. По каменния под бяха разпръснати купчинки ароматно сено. Една котка се бе свила край огъня и мъркаше. До прозореца дремеше нейният благороден кон.

Беше обичайно дори за кралете да вкарват в частните си покои най-ценения си кон. Най-любимият кон, който никога не се продава. За когото се водят дори войни.

Целият свят си почиваше, но Миракъл най-накрая стана и закрачи из стаята.

Бурята започна точно след полунощ. Скупчените облаци закриха луната и звездите. Миракъл слушаше как вятърът и дъждът плющят по прозореца на спалнята. Видя светкавицата, която проблесна над далечните черни скали на Ъндърклиф. Обикновено в такова време отиваше на фара да накладе огън и вперваше очи в бурното море, търсейки и най-малката светлинка. Но благодарение на Негово Херцожество и способността му да я разколебава, с докосване или с целувка, тя не беше отишла във фара. И пак благодарение на Негово Херцожество, тайната й вече не съществуваше. Конете бяха открити. Той знаеше за престъплението й.

Но защо не се паникьосваше? Защо коленете й омекваха при спомена за целувката му този следобед на стръмния бряг? Защо не бе луда от безпокойство, че фарът не е запален? А корабите в бедствие? Защо не трепереше от ужас, че може да прекара остатъка от живота си в затвора, сега, когато нейното арабско богатство беше разкрито?

Някой я побутна. Миракъл се усмихна и се обърна. Напитов изцвили и наведе кадифената си муцуна към ръката й, после се извърна към вратата с наострени уши. Подскочи, копитата му затрополиха по пода и той излезе от стаята. Миракъл се ослуша. Музиката спря.

Напитов тревожно изпръхтя. Миракъл забърза към коридора и се закова. Сърцето й замря. Гостът стоеше в края на коридора. Натрапването му в нейните покои бе осуетено само от бдителността на жребеца. Напитов се изпречи между нея и Солтърдън предизвикателно.