Кэтрин Сатклифф - Чародей

Разказвачът, който вече се беше надул от бирата, си проправи път измежду зяпачите към Клейтън, който продължаваше да стои невъзмутимо облегнат на тезгяха, като наум благодареше на Бенджамин за това, че беше настоял да си облече „грубиянските“ дрехи — бричовете от еленска кожа и старото палто. Не знаеше как би обяснил на прислужника си, че е съсипал още един костюм, ако момчето пред него продължаваше да му играе по нервите.

— Всъщност — подхвана то и важно подръпна нагоре панталона си — трябва да отбележа, че познавам младата лейди Кавендиш… интимно.

Всички присъстващи ахнаха и вдигнаха чаши за поздрав, при което поляха ръцете и ръкавите си. Вече очакваха да избухне кавга, а пиянските им усмивки подклаждаха напрежението.

— Лъжец — изсъска Клейтън и прикова с поглед по-дребното от него момче. В претъпканата стая се възцари пълна тишина.

— Лъжец — повтори момчето и задавено се засмя. — Ти ли ме наричаш лъжец?

— Пит — прошепна някой. Някакъв млад мъж се приближи до самохвалкото и леко го разтърси. — Стига, Пит. Той е по-едър от теб, а доколкото виждам и малко по-умен, пък и далеч не толкова пиян. Хайде, момко. Отиваме в „Годсхил“ за по бира. Аз плащам.

Тъй като забеляза, че публиката му вече се разотива, Пит се захили и отстъпи.

— Добре тогава. Но нека идем в „Уик Даун.“ Там има едно хубаво червенокосо девойче, което си знае работата.

Всички се изнизаха един по един и кръчмата остана почти празна. Клейтън пи — първо ейл, после медовина, накрая подхвърли няколко монети на тезгяха и се запъти към фигурата, която седеше на масата с угасналата свещ.

Дълго гледа Миракъл през рамо. Тя почти не бе докоснала храната си. До нея имаше празна халба. Тя като че ли усети присъствието му. Раменете й се изпънаха. Гласът й го накара да потрепне.

— Като че ли им развалихте забавлението, Ваша милост. Жалко. Тъкмо момчето щеше да се развихри. Най-много ми хареса онова място, където майка ми, аз и Джонатан полудяваме. — Тя вдигна халбата и след като видя, че е празна, я остави с трясък на масата. — Разбира се, това, че майка ми била проститутка, е много интересно. Ако само подозираха колко обичаше баща ми…

Клейтън колебливо протегна ръка и я постави на дребното й рамо. Миракъл потрепна.

— Мислех, че не одобряваш пиенето — каза той, като с мъка прикриваше вълнението в гласа си.

— Никой не е съвършен, сър. Най-малко пък аз. Има моменти, когато случаят изисква човек да се почерпи. Джо! — извика тя и всички подпийнали посетители любопитно я изгледаха, заклатиха глави и замърмориха. Джо Кобет притича от задната част на кръчмата с влажен парцал през рамо. По горната му устна имаше следи от ейл. Той се закова на място и се вторачи в Миракъл със зяпнала уста, сякаш виждаше привидение. — Още един ейл, моля — каза тя, — и за Негова милост. Това е най-малкото, което мога да направя за човека, който толкова съвестно се застъпи за репутацията ми. Моля, Ваша милост, бъдете мой гост.

Тя дори не го беше погледнала още. Когато той седна на стола срещу нея, Миракъл продължи да се взира в чинията със сирене и хляб. Беше отпуснала ръце на масата с леко стиснати юмруци. Бузите й, които обикновено бяха румени, сега бледнееха. На съвсем оскъдната светлина лицето й изглеждаше направо призрачно.

— Може би това е причината, поради която не си искал първоначално да дойдеш в Кависбрук. Може би по време на предишното си посещение си попрекалил с чашките и си забравил за подробностите около репутацията на моето семейство. Ето защо, след много размисъл…

— Престани да говориш неща, които не съм казал — прекъсна я той със сериозен тон.

— Да не би да отричаш, че не си обмислял възможността да си сгрешил с пристигането си тук? — Тя най-после вдигна тъмните си клепки. Прониза го с поглед, пълен с гняв, и очакване, и… нетърпение.

Клейтън преглътна.

— Не. Няма да отричам.

Тя продължи да го наблюдава изпитателно дори и когато Джо поставяше пълните халби на масата.

— Тогава защо си още тук? Напълно ти е ясно, че не те искам.

— Така ли?

Очите й проблеснаха. Протегна ръка към ейла си, надигна го и жадно отпи. По горната й устна остана малко пяна. Избърса я с ръка.

Клейтън се облегна на стола.

— Може би щях да ти повярвам, ако не те бях открил тук. Жена, която толкова много копнее за компания, че се смесва с тези простаци въпреки ясното съзнание, че тя ще бъде темата за разговор. Може и да не ти харесвам като човек, миледи, но не можеш да отречеш, че моята компания в Кависбрук ти е добре дошла. Пък и не настоя да си тръгна.