Кэтрин Сатклифф - Чародей

Миракъл отстъпи назад. Близостта му я смущаваше, караше я да се чувства странно и объркано. Този път не посрещна погледа му, а се съсредоточи върху прасетата в далечината, които се ровеха в калта или се боричкаха помежду си.

— Продавам ризите — каза му тя предпазливо — на един търговец в Найтън. Господин Търнър. Клиентите му са предимно от Лондон. На Джон не би му се понравила идеята аз да работя за пари. Той обеща на майка ми да се погрижи да не ми липсва нищо. И наистина е така.

Тя се наслаждаваше на градината, която заобикаляше запуснатия замък, и се усмихна от удоволствие.

— За един човек раят е мястото, което той сам си създаде, Ваша милост. Тук си имам всичко. Но предполагам, че вие нямате представа какво е да се скъса човек от работа за нещо, което наистина желае.

Херцогът мълчеше и наблюдаваше дома й със зареян поглед, сякаш съзнанието му бе заето с нещо друго… или си спомняше. Стори й се много странен този поглед — непознат. По време на предишния си престой херцог Солтърдън не създаваше впечатление, че се замисля за бъдещето си, камо ли за миналото.

— И с парите, които изкарваш, купуваш месо веднъж седмично?

— И свещи, и сапун, и конци за шиене, и…

— И?

— От време на време успявам и да спестя по нещичко.

— За да си купиш?

Миракъл изведнъж се почувства много глупаво и се обърна на другата страна.

— Ще ми се присмееш.

— Съмнявам се — каза той с по-мек тон.

Тя поклати глава и тръгна по криволичещата пътека, която се виеше край божурите. Ръцете й вече трепереха. Ако не внимаваше, щеше да изпусне яйцата, а тогава…

Херцогът леко я хвана за ръката и когато тя сграбчи пълната си с яйца престилка, той бързо взе няколко, за да й помогне. Тя обаче не вдигна поглед към него, а се съсредоточи в усилията си да потисне обезпокоителните мисли, които минаваха през ума й.

Колко странно, че бе пожелала да му се довери. Да разкрие надеждите, мечтите, бляновете си. В края на краищата, като се изключи Джони, тя прекарваше своите дълги дни и нощи единствено в компанията на животните, градината и смешната книга на Серидвен с любовни магии. Дори не знаеше дали може да разговаря с непознати… и дали те биха искали… Възможно ли е толкова да е сгрешила в преценката си за него преди?

— Моля — тихо промълви тя, като му хвърли кос поглед, — яйцата!

— След като си признаеш — отвърна той и закачливо се отдръпна, като закрепи крехките яйца в отворените си длани.

— Ще ми се смееш — повтори тя, след като откри, че се е поразвеселила от почти детинското му поведение. Стори й се, че изглежда като непослушно момче с игрив поглед и засмяно лице.

— Странен си, сър — каза тя и посегна към яйцата, при което едното изскочи от ръката му и се счупи на пътеката.

— О-па — каза той и повдигна вежди. — Искаш ли още веднъж да опиташ?

Тя вирна брадичка и направи именно това. Още едно яйце се разби на земята. Той доволно се засмя.

— Продължавай в същия дух и се обзалагам, че няма да ти останат яйца за хляба. А тогава?

— О, добре! Възнамерявам да ремонтирам Кависбрук — заяви тя гневно. — Сега доволен ли си? Това кара ли те да се смееш? Представи си само — аз искам да подновя тази мрачна стара сграда. Дай си ми яйцата! Представи си само, че се опитам да направя подобно нещо. Много добре знам, че целият остров се залива от смях при мисълта за това. Хайде де, кажи ми колко е невъзможно! Че ще е по-добре да го срина до земята и отново да започна да строя. Напомни ми, че съм просто жена с един буркан грошове и глава, пълна с щури идеи. Свикнала съм да го чувам, Ваша милост. И докато още сме на тази тема, кажи ми пак, че дори и да имах парите, на този остров не се намира нито един дърводелец или зидар, който да пожелае да ми работи. В крайна сметка, аз съм луда, луда като майка си!

Тя се завъртя на пети и хукна към къщата. Боже господи, щеше да се разплаче. Какъв срам!

Изведнъж Солтърдън я пресрещна. Тя се сблъска с него, олюля се, но се овладя. Вирна брадичка, изпъчи рамене и яростно впи поглед в спокойното му изражение.

— Ако къщата стане по-светла, по-нова и… по-бляскава — чу се тя да казва сподавено, — може би майка ми би се върнала. Може би би предпочела отново да заживее с нас… да бъде част от семейството… пак.

— Разбирам — тихо отвърна той. После внимателно постави яйцата в престилката й. — И може би с парите, които спестяваш, ще се опиташ да я откриеш.

— Да! Ще отида в Париж и ще я открия. Ще открия и какво я привлича там, какво я кара да не бъде с мен. Ще стана по-изтънчена… Именно това най-вече искаше майка ми, сър. Да съм част от вашия свят.