Кэтрин Сатклифф - Чародей

— В какъв смисъл? — попита Клейтън.

Изражението й се оживи и Миракъл грациозно скочи на крака.

— След като ви изхвърли морето, ние ви приютихме, предложихме ви всички удобства на нашия дом, а вие се отнесохте с нас едва ли не като с ваши прислужници, непрекъснато ни засипвахте със заповеди и хленчехте за „лошите условия.“ А когато си тръгнахте, дори и шилинг не ни предложихте за неприятностите, които ни причинихте. Ако вие, сър, сте някакъв показател затова, в което се е превърнала аристокрацията, благодаря на бога, че съм имала късмета да израсна тук, на разстояние от всички тези нескрити преструвки.

— Свърши ли вече? — попита Клейтън и саркастично се усмихна.

— Не още. — Повдигна полата си, прескочи лехата моркови, през което време Клейтън успя добре да разгледа обутите й в чорапи крака, и застана пред него, размахвайки кален показалец в лицето му. — Не мога да си представя как имате наглостта да се върнете тук и да смятате, че бих изпитала някакво влечение към вас. Не ми пука, че сте херцог. Липсва ви смирение, да не говорим за вежливост. И най-големият герой става още по-достоен със способността си да благодари на по-низшестоящите от него. Вие, сър, не притежавате това благородство.

— Боже господи! — изохка Хойт и се свлече на стола си с широко разкрачени крака, а бастунът му с трясък падна на земята.

— Джони! — извика Миракъл и се спусна към него.

Клейтън скочи от стола, бързо хвана стареца, както направи и Миракъл, и го изправи на възглавницата. След като порови малко из джобовете на полата си, Миракъл извади малко шишенце с някаква течност, махна корковата му капачка и го поднесе към носа на прислужника. Той изсумтя и се изкашля. Очите му се насълзиха и трескаво отблъсна шишенцето.

— Боже господи, момиче, направо ще ме убиеш с това отвратително лекарство!

— Добре ли си? — тихо го попита Миракъл, а гневът на лицето й отстъпи място на дълбока загриженост за приятеля.

— Как ли пък не — озъби се той и започна да бърше миризливата течност от носа си със съсухрената си ръка. — Как да се държа, когато ти обиждаш единствения човек, показал някаква склонност да те ухажва? Боже господи, та аз се заклех на майка ти, че ще се погрижа да растеш щастлива и безгрижна, но ти очевидно твърдо си решила да осуетиш всеки мой опит да постигна това.

Тя замига с огромните си сини очи, стисна зъби, а после се люшна назад на пети и се навъси.

— Хич не ме гледай така, госпожице. Знаеш, че е истина. И не отричай, че доста нощи прекарваш с отворени очи и си мислиш как ще си останеш стара мома. Чух как нареждаше над проклетите си желъди някакви глупави любовни заклинания, на които те е научила старата вещица Серидвен.

— Тя е знахарка, Джони.

— Как ли пък не! Ако толкова много знае, тя самата щеше да се е омъжила. Дай ми бастуна.

— Защо?

— Отивам до фара.

— Ще ти докарам каруцата.

— Отивам пеша.

— Да не си полудял?

— Трябва ли да ти напомням да бъдеш учтива, когато говориш с по-възрастни от тебе?

Тя цялата почервеня, а после отново се съсредоточи върху Клейтън.

— Виж сега какво направи.

— Какво съм направил?

— Тук си само от няколко часа и вече успя да всееш раздор в тази къща.

— Бейсингстоук! — неочаквано извика някой от вратата и всички видяха как Бенджамин със залитане влиза в градината, съвсем пребледнял.

— Милорд! — дрезгаво подхвана той, но силите го напуснаха и му се наложи да седне.

— Боже господи! — едновременно извикаха Клейтън и Джони.

Клейтън и Миракъл се спуснаха към прислужника. Побелялата му коса стърчеше като перушина. С разтреперани ръце той се вкопчи в палтото на Клейтън. Погледът му бе като на обезумял.

— За бога, човече, какво се е случило!

— Видях го със собствените си очи, сър.

— Кого?

— Звяра. Стоеше зад вратата, а подкованите му копита отекваха по камъните.

— Звяр?

— Огромен и бял като десетина призрака, от черните му очи излизаха пламъци, а от ноздрите — пушек. Ужасен, милорд! Грозен! Блещеше ми се в мрака. А звуците, които издаваше… — Прислужникът потръпна. — Ревеше, фучеше, ръмжеше гърлено… И ако това не е достатъчно…

— Спри! — извика Клейтън.

— … с черна кожа и полулице. Облечен в роба, която се влачи по земята. И говори на най-различни езици.

Миракъл ахна и закри уста с ръка. Тя вдигна взор към Джони, който ококорено наблюдаваше Бенджамин през рамото на Клейтън, а всички доказателства за собствения му припадък вече бяха изчезнали като по чудо.