Кэтрин Сатклифф - Чародей

Миракъл затвори очи. Разочарованието я смазваше.

Изненадващо тя го усети зад себе си. Той положи загрубелите си ръце върху раменете й, плъзна ги надолу и обхвана нежно голите й гърди. Обсипа тила й с топли целувки. Езикът му проследи влажната пътека зад ухото й.

Усети, че се разтапя. Олюля се. Стисна зъби, за да заглуши едно стенание на внезапна наслада, която се стече през нея и се съсредоточи между краката й. Отново изстена, когато удоволствието започна неистово да нараства. Накрая се превърна в горещо пулсиращо напрежение. Когато пръстите му се хлъзната към това свръхчувствително място, бедрата й се разтрепериха. Гърдите й натежаха и цялото й тяло потръпна от страст.

Внезапно се извърна, за да види лицето му, но долови само бегло чертите. Стискаше белите си зъби. Устните му се разтягаха като при болка. Той вплете ръце в косите й и я притисна към гърдите си. Опипом тя разкопча стегнатия му брич и освободи втвърдената му мъжественост. Той пулсираше и бодеше корема й. Клейтън я повдигна. Ръцете му обхванаха гладкото й малко задниче. И я прониза.

Тя се вкопчи в плещите му. Краката й се сключиха около него.

Той се свлече на колене. После се отпусна на постелята от косите й върху влажната трева. Гърдите й притискаха неговите. Бедрата й се напрегнаха. Беше изпълнена с него. Пулсираше с неистовия ритъм на туптящото му тяло. Тласъците бяха брутални, мощни, като че бе овладян от собствената си дълго овладявана страст.

Апогеят дойде твърде бързо. Тя се изви нагоре, забила пръсти в гърба му, и извика от облекчение. Бедрата й потръпваха. После остана като парализирана от прекрасното освобождение. С един последен тласък и животински стон той я изпълни с горещата си течност — избухваща, заливаща, къпеща. Сетне падна върху й със смъртен стон.

Прекалено слаба и изчерпана, за да отвори очи, Миракъл лежеше под него. Тя се носеше върху прилива на пълната наслада. Задоволена. Изпълнена. Сигурна и щастлива. Най-сетне в прегръдките му.

„Скъпи мой Бейсингстоук“, промърмори тя и се пресегна към него, но откри, че по време на унеса й той я бе напуснал отново. Лежеше сама върху леглото от смачкана росна трева.

Изправена пред портрета, кръстосала ръце пред гърдите си, сякаш да се предпази от проникналия в костите й студ, Миракъл се взираше в очите на мъжа, който я бе любил толкова страстно само преди часове.

Защо? Защо? Как изобщо е възможно?

Пред вратата се чу шум. Миракъл се огледа.

В стаята влязоха херцогинята на Солтърдън и самият херцог.

— Ваша Светлост — рече девойката безизразно и се поклони леко. — Кога пристигнахте?

— Преди часове. Вече се бяхте оттеглили в леглото заради главоболие.

Погледът на Миракъл се отмести от лицето на Солтърдън, от тези студените очи и надменния израз.

Херцогинята застана зад нея и погледна портрета с повдигнати вежди.

— Можеше поне да се облече по-официално — промърмори тя.

— Но тогава нямаше да бъде Бейсингстоук, нали, Ваша Светлост? — забеляза Миракъл. — Бейсингстоук е земеделец. Просто един земеделец, който пет пари не дава за модата и за етикета в обществото. Предпочита вятъра в косите и слънцето в лицето си.

Херцогинята вдигна по-високо свещта. Бялата й коса падаше меко върху наметнатите с шал рамене.

— Мила моя, крайно време е да си поговорим — заяви тя.

Съобщението пристигна точно когато Клейтън напускаше къщата. Беше твърдо решил да се махне от Бейсингстоук колкото може по-бързо. Така и така се бе забавил прекалено много. Снощната авантюра изобщо не биваше да се случва. Причината бе проклетата му слабост, когато ставаше въпрос за нея. С пълно съзнание и безрезервно той бе любил жената, за която брат му възнамеряваше да се ожени само след няколко дни. И именно тя го бе подтикнала да го стори.

Какво я бе прихванало? Да се насочи към друг мъж, към човек, когото почти не познава?

Според Бенджамин херцогинята и Трей пристигнали предишната вечер към полунощ. Според слуховете те отвели Миракъл в една стая, заключили се и останали там до изгрев слънце. После Бен му бе предал бележката: