Кэтрин Сатклифф - Чародей

Очаквам вас и брат ви в моите покои в десет часа. Нито минута по-рано, нито минута по-късно. Разбира се, трябва да се представите подобаващо.

Точно в единадесет и четвърт Клейтън, облечен в ежедневния си брич и ленена риза, прекоси моравата, без да обръща внимание на любопитните групички, които се разхождаха из градините, пиеха чай в беседките или играеха крикет по ниско окосената трева.

Влезе в приемната на херцогинята през отворения френски прозорец, за миг бързо огледа обстановката и рязко се спря, когато Трей стана от креслото и грациозно пристъпи към него.

— Затворете вратата — каза херцогът с тон, нетърпящ възражение.

— Къде е баба?

— Задържаха я. А сега затворете вратата.

Клейтън нетърпеливо се подчини.

Трей, както винаги великолепно облечен, се приближи до бюфета с напитките.

— Опасявам се, че се налага най-напред да пийна нещо. Препоръчвам ви същото.

— Не сме ли подранили, Ваша Светлост?

— Никога не е рано за една подкрепителна глътка, скъпи братко.

След като наля порто на себе си и бренди на Клейтън, херцогът му подаде чашката и заповяда:

— Седнете.

Клейтън неохотно седна. Държеше питието и наблюдаваше изражението на брат си. Нямаше съмнение. Нещо не бе наред. Нормалното безцеремонно и безгрижно държание на Трей беше изчезнало. Изражението му бе мрачно. Направо нервно.

— Става въпрос за Миракъл — започна Трей.

— Не възнамерявам да обсъждам Миракъл. Вече изпълних задължението си към вас. Успях да я накарам да ви хареса. А сега вземайте проклетите си пари и…

— Никога не съм възнамерявал да се женя за нея, Клей.

Клейтън се намръщи.

Трей отпи и изчака, докато глътката се плъзна в стомаха му и му припари.

— Идеята бе на баба — започна той с леко дрезгавеещ глас. — Беше твърдо решила да види един от нас оженен. Когато стана ясно, че това няма да съм аз, тя прехвърли надеждите си към вас. Още преди месеци, след като се върнах у дома от острова, споменах на херцогинята за момичето. За Миракъл. Казах й, между другото, че тя е много подходяща за тебе — земна и предизвикателна. От доста обикновен произход, но напълно приемлива.

Той отпи отново.

— Скоро след това баба измисли плана. Трябваше да ви убедя, че момичето е за мене. Щяхте да отидете там с намерението да я спечелите, да я накарате да се влюби във вас. Вие, естествено, също щяхте да се влюбите в нея.

Тънка усмивка се появи по устните на херцога на Солтърдън. После той сви рамене и сухо се разсмя.

Клейтън се взираше в него, без да мигне, и с всяка следваща секунда все по-силно стискаше чашката си.

— Е, вие очевидно се влюбихте в нея — опита се да продължи Трей със същия лек тон. — Проблемът е, че вашата лоялност към мене се оказа по-дълбока, отколкото баба и аз допускахме. Вместо да се върнете с гръм и трясък в Лондон и да заявите, че нямате намерение да обричате момичето на такъв като мен за цял живот, вие направо я опаковахте с панделка и ми я поднесохте. Не само това. Постъпихте така, че цял свят разбра за нея, за мене и за предстоящата ни сватба. Право да ви кажа, баба и аз се намерихме в небрано лозе. Ето защо херцогинята я изпрати тук. Беше сигурна, че въпросът ще се разреши от само себе си, когато се срещнете лице в лице и истината излезе наяве. Но дявол да ви вземе, Клей, вие продължавахте да се правите на благородник.

— Не — рече Клейтън с нисък, заплашителен глас и се изправи бавно. — Аз все още съм ваш брат. Вашият брат, по дяволите! Който се поболя от любов по жената, за която си мислеше, че сте избрали за своя съпруга. Който толкова се тревожеше за вас, че едва не полудя…

Клейтън тресна чашката си на масата и гордо тръгна към Трей, който отстъпи назад.

— Да бъдем разумни — предложи Трей.

— Назовете секундантите си! Готови сте да продадете и собствената си майка само за няколкостотин гвинеи.

— Не бих казал, че сто хиляди лири са няколко гвинеи. Освен това не съм продавал майка ни. Никога не бих го направил. Все пак имам някакви скрупули. Между другото, не разбирам защо сте толкова разстроен. Благодарение на мен вие срещнахте жената на вашите мечти. Влюбихте се в нея и тя във вас. Какво значение има, ако получа малко пари за усилията си. Боже, та това е най-малкото, което заслужавам, задето рискувах доброто си име и репутация през последната седмица. Представяте ли си да се оженя за пазачка на фар? Боже Господи!

— Къде е тя — процеди през зъби Клейтън.

— Не знам.

С ругатня Клейтън се обърна и хукна навън на слънце. Без да обръща внимание на любопитните гости, които дори го поздравяваха.