Кэтрин Сатклифф - Чародей

Тя потръпна от разочарование.

Той я притисна.

— Студено ли ви е?

— Не. Просто мислех… за бъдещето си.

— Като херцогиня ли?

— Като съпруга на брат ви.

Тя се облегна плътно върху него, успокоена от силата и нежността му. Това бяха ръце, които умееха да предложат на една жена убежище и любов. Те биха я крепели, когато се почувства слаба и биха й дарили свобода, ако пожелаеше да полети.

— Разкажете ми как прекарахте деня — подкани го тя. Би сторила всичко само този момент да продължи, да не бъде принудена да се върне в стаята си и да размишлява за идната седмица.

— Яздих до най-далечната част на моя имот, за да се убедя колко неплодородна е станала земята там. Посевите бяха слаби и съвсем не тъй избуяли както миналата година.

— Може би се е изчерпала, сър. — Лицето й пламна. — Много съжалявам. Сигурна съм, че не бихте желали съвет от една жена.

— Ако бихте могли да помогнете по някакъв начин, кажете го.

— Ами… — Миракъл погледна към тъмния пейзаж. Сърцето й ускори ритъма си от обзелия я ентусиазъм и от факта, че той бе потърсил нейното мнение. — През последните дни яздех Напитов из цялото огромно имение. Всичко, което видях, ме впечатли и порази. Намирам обаче — тя прочисти гърлото си, — че могат да се спестят пари, ако промените начина на обработване. Както и отглеждането на животните.

— Продължавайте, моля.

— Съберете овцете си, сър. Оградете ги върху едно-единствено поле от фий, косена трева, детелина и глушина. Хранете ги с ряпа, сър. После, преди сеитбата, вземете цялата тази окаляна слама и я заорете в земята. Това ще я обогати и ще удвои реколтата. Когато режете царевицата, вместо да оставите стърнището просто така, хранете с него прасетата. Сламата след вършитба използвайте за покривите на къщичките на арендаторите. А дървеният материал, който режете от горите за строеж… Издигнете навес около него, така че дървото да се съхрани. Не оставяйте и тресчица на открито. Тогава почти няма да има изкорубване. Земеделието е успешно, не когато се гони максимална печалба от продажбата, а когато се осигури в продължение на години възможно най-голям добив. Целта ви трябва да е изобилното плодородие, а не припряната продажба на реколтата. Поне така мислят на острова. А всеки знае, че там произвеждат седем пъти повече, отколкото могат да консумират.

Той се засмя тихо. Стисна нежно ръцете й. Целуна леко косите й. Миракъл засия от щастие и удовлетворение.

— О, Мери! Вие ме изумявате!

Думите му увиснаха във въздуха. Миракъл спря дъха си. Сърцето й зазвънтя като камбана в ушите й. Беше я нарекъл Мери!

Тя примигна и изведнъж разбра, че вече си е отишъл. Бавно се обърна и затърси в тъмнината. Тялото й се разтърсваше вътрешно.

Беше я нарекъл Мери! Този спомен не й даваше мира. Като упоена, тя спа до късно следващия ден. Насън видя отново онези мигове в градината, когато топлите му ръце лежаха върху нея и я изпълваха със сигурност и божествено удоволствие.

Беше я нарекъл Мери!

Изпълваше я желание. О, да! Това, което разбъркваше стомаха й, бе желание. Чисто, събуждащо се желание. Желание към един непознат?

Стана, облече се и излезе от стаята. Откри, че в източното крило, където отсядаше херцогинята при престоите си в Бейсингстоук, прислужниците търчаха като разбунени мравки. Камериерки и слуги се трупаха в коридорите около сандъци с дрехи, леки мебели и цветя. Понеже никога не бе посещавала източното крило, Миракъл тръгна по застланите с килими коридори и никак не се изненада, когато откри, че стаите отразяваха пристрастието на херцогинята към Изтока. Имаше черни лакирани паравани с инкрустирани седефени планини, цветя и дребнички източни жени с черни като въглен коси и красиви дръпнати очи. Имаше кресла с облегалки като дракони. Ниски лакирани масички, заобиколени от кадифени възглавнички. Червени копринени ковьори и покривки, избродирани със сърма. Нефритови фигурки на Буда.

Когато стигна до спалнята на херцогинята, Миракъл видя, че е обзаведена също като градската й къща в Лондон. Само че тук имаше стъклени витрини, зад които се редяха най-скъпоценните вещи — скиптърът на краля на Канди и кинжалът, принадлежал някога на Чингиз хан.

Тя обиколи по-рядко посещаваните стаи, които несъмнено се отваряха само за проветряване и избърсване на прах. Точно тогава забеляза портрета. Беше покрит с шал. Миракъл се огледа. Бе сама. Само да надникне под синята коприна…

Бавно повдигна шала и се взря в топлите усмихнати сиви очи. О, тази чувствена уста, леко извита в ъгълчетата! Тази непринудена поза — седеше тъй елегантно отпуснат в креслото, дългите му кръстосани крака в кожения брич, свободната бяла ленена риза и тези загорели ръце… А тъмната му къдрава коса, сякаш бе целуната от вятъра…