Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Защо?

— Страхувам се, че вече не го обичам.

— Защо?

Облегната върху студения гладък мраморен кон, Миракъл потрепери от хлад.

— Трудно ми е да го обясня. Казват, че Купидон е сляп. Може би съм слушала сърцето си, а не ума. Може би съм искала да го обикна и виждах само онова, което жадувах да видя. Страх ме е, че действителността е друга.

— И какъв е той?

— Очите ми виждат един надут аристократ, който държи много повече на титлата, компанията и богатството на баба си, отколкото на мене. Себелюбив, егоцентричен, често жесток. Но сърцето ми го вижда такъв, какъвто бе на острова, когато се влюбих в него. Добър, благороден и щедър. Кажете ми, милорд, кой от тези мъже е всъщност?

— Питате мене? — въпросът прозвуча дрезгаво, гневно и изтерзано. — Какво ще сторите, ако призная, че той е себелюбив, егоцентричен и често жесток? Ще избягате тутакси в Кависбрук, за да продължите да живеете в някакво разпадащо се старо убежище? Господи, каква безразсъдност! А ако успокоя страха ви и ви уверя, че той е добър, благороден и щедър? Че и миг няма да бъдете нещастна като негова съпруга? Тогава ще се омъжите за него. И в двата случая аз…

— Вие какво? — извика тя, когато тишината се проточи безкрайно. — Бейсингстоук? Бейсингстоук!

Миракъл изтича по пътеката до мястото, където преди минута бе сянката. Взираше се отчаяно в тъмнината. Разочарованието притисна гърдите й, когато разбра, че той отново е изчезнал.

Тогава погледът й падна върху пътеката. Коленичи и внимателно вдигна бялата роза с дълга дръжка, която лежеше там. И се усмихна.

— Скъпа, изглеждате ужасно! — възкликна Ели и изпусна кифлата в чинията. Стана от стола си, втурна се към Миракъл и нежно обхвана лицето й. Огледа го и се намръщи. — Пак не сте спали. Просто не бива да продължавате така. Имате ужасно измъчен вид. А очите ви… Джонатан, скъпи, поговорете й. Непременно трябва да я убедите да си почива повече.

Облегнат на стола си, Джон бе сплел ръце върху заобленото си коремче. Погледна Миракъл, която се отскубна от Ели, и седна. Момичето унило се вторачи в чинията си, отрупана с бъркани яйца, шунка и кексчета, плувнали в масло и мед. Чудеше се дали ще удържи да не повърне.

Ели зае мястото си до масата за закуска и каза:

— Имам едни прахчета. Ще ви помогнат да заспите.

— Не искам никакви прахчета — възрази категорично девойката и избута чинията си настрани. — Ако става въпрос за това, въобще не искам да спя.

— Но защо? — запитаха Ели и Джон в един глас.

— Защото аз… — тя прехапа устни.

— Цяла нощ сте яздили проклетия кон — скара й се Джон.

— Не съм.

— Чела си? — предположи Ели.

— Не съм.

— Тогава защо? — попитаха те пак едновременно.

— Чаках го да се върне.

— Кого?

— Бейсингстоук.

Очите на Ели се разтвориха широко. Джон се изпъна като струна.

— Срещнах го. Преди няколко нощи. Първо в къщата, а после в градината. Беше тъмно и не можах да го разгледам.

Ели се отпусна. Джон се изкашля.

Миракъл въртеше в ръце ножа и вилицата от сребро, украсени със сложни орнаменти и семейния герб.

— Толкова е добър. Изглежда стеснителен. Грозен ли е?

— Грозен? — изсмя се Ели, преди да се усети.

— Представям си го нещо като човека-звяр. Защо иначе ще се крие толкова старателно от мене? А може би има белези, които го обезобразяват?

Ели усърдно мажеше едно кексче. Джон си наливаше шоколад.

— За мен не би имало значение, ако е така — продължи Миракъл и се усмихна сама на себе си. — Най-красивите неща в живота не могат да се видят, нито да се докоснат. Трябва да се почувстват със сърцето. Усещам, че сърцето на Бейсингстоук е прекрасно. Огледайте наоколо, Ели. Всичко е съвършено. Къщата, земята, хората — всичко излъчва любов.

— Бихте ли желали още малко захар, Джон — запита Ели.

— Да, благодаря. А вие бихте ли искали още мед, Ели? — запита той на свой ред.

— О, да. Много сте любезен.

Малко по-високо Миракъл продължи:

— Преди три нощи разговаряхме доста дълго пред статуята. Оттогава всяка нощ ходя там и чакам с часове. Но той не се появява.

— Миракъл — усмихна се Ели с разбиране, — престанете да си фантазирате. И си отпочинете добре през следващите дни, защото ще имате нужда от сили. — Тя погледна Джон и въздъхна. — Получих вест от Нейна Светлост. Пристига скоро.