Кэтрин Сатклифф - Чародей

Мъглата падна точно след здрачаване. Покри всичко като влажно сиво одеяло. По улиците имаше малко файтони и още по-малко пешеходци. Светлините от прозорците бяха като мъжделиви пламъци от свещи в печалната тъма.

Клейтън стоеше на тротоара пред Парк Хаус. Бенджамин се въртеше около него.

— Хубаво ще е да се завърнем у дома, в Бейсингстоук — въздъхна прислужникът и отвори манерката с бренди. — Не сте ли съгласен, милорд.

— Да — отвърна Клей, загледан в тъмната къща. Каретата на брат му стоеше до бордюра.

— Какво, по дяволите, прави той вътре? За Бога, вече минава полунощ.

Бен надигна манерката към устата си.

— Може да са се разцелували и сдобрили, милорд.

Клейтън го изгледа свирепо, което накара Бен само да повдигне гъстите си сиви вежди и да пийне още една глътка. После завинти капачката и плъзна манерката в джоба си.

— Извинете ме, че ви го казвам, сър, но вие имахте възможност…

— Зная това, дявол да го вземе!

Бен рязко млъкна.

— Онзи ден, когато тя отиде да види Кавендиш, имах искреното намерение да й разкрия всичко. Пристигнах в Парк Хаус с цветя. Но след срещата с баща си, с Кавендиш, тя беше толкова разстроена. Току-що бе научила, че този човек не е онова, за което го е смятала винаги. Как предлагаш да й открия, че и аз не съм онзи, за когото ме взема? Лъгали са я през целия й живот. Бен, просто не можах да й причиня това. Поне не тогава.

— А сега?

— Не. И сега. Никога. Тя ще бъде страхотна херцогиня, Бен. Разбрах го в минутата, когато я видях в оная спортна кола. И хората в краката й, които я приветстваха. Те аплодираха не победата й, а нея самата. Беше ги спечелила, приятелю. Може би сега всички овце със синя кръв ще имат най-сетне приемлив образец, на когото да подражават. Преди да го осъзнаем, жените ще започнат да четат, да се състезават и да вдигат страхотен шум за законодателството. Можеш да си сигурен. Места като лудниците „Св. Лука“ и „Витлеем“ няма да разберат какво ги е сполетяло. Миракъл е точно това, от което Англия отчаяно се нуждае.

— Вие от какво се нуждаете, сър? А тя?

— С времето Трей ще започне да я обича. Как би могъл да не се влюби? Може би ще успее и да я задоволи емоционално.

— А вие, милорд? Как ще продължите да живеете?

— Аз… Аз просто не зная… — Клейтън се вгледа в загриженото лице на своя прислужник и приятел. — Не зная — повтори той и тръгна към наетата кола, която бе оставил да чака в тъмния край на улицата. — Хайде да се омитаме оттук, Бен.

Градската къща на херцогинята се намираше близо до площад Сейнт Джеймс, на един хвърлей от двореца Сейнт Джеймс и недалеч от сградата на Парламента. Миракъл трябваше да седи тихичко в една малка стаичка отстрани на преддверието, очаквайки херцогинята да я приеме. Беше получила недвусмислена заповед да се яви. Ели й обясни, че решението къщата да се построи точно на това място не е било взето, защото херцогът и херцогинята на Солтърдън са искали да бъдат близо до царствените си братовчеди, а защото Негова Светлост, съпругът на херцогинята, обичал да се разхожда до Парламента всяка сутрин и в слънце, и в дъжд.

— Той беше забележителен и изключително красив мъж — продължи Ели. — Много обичан от всички. Вярваше в модерното образование. Следвал е в Оксфорд, както по-късно и синът, и внуците му. Голям филантроп.

Отегчена от чакането, Миракъл закрачи.

— Моля ви седнете, скъпа — успокои я Ели. — Няма защо да нервничите. Сигурна съм, че Нейна Светлост е преодоляла шока от това, че сте яздели вихрено по Ротън Роу със спортната кола. Цяла седмица измина от състезанието. Ако е имала намерение да ви скастри, досега да го е направила.

Миракъл спря пред една картина. Сърцето й се разтуптя.

Ели застана зад нея.

— Виргилиус Ериксен. Жената върху сивия арабски кон е Екатерина Велика. Синът на херцогинята, също като баща си, обичаше страстно арабската порода. Замина за Египет със семейството си с надеждата да купи няколко техни жребци. Възнамеряваше да ги докара в Англия и да ги кръстоса със собствените си породисти коне.

— Но корабът потънал — довърши Миракъл.

— Бе загубила съпруга си само няколко месеца преди трагедията. Херцогинята дълго скърбя.

Миракъл отиде до отворената врата и огледа странно украсената къща. По стените висяха фигури на мандарини и жълти драперии, подобни на китайски шатри — с покриви в прасковен цвят и тенти с пискюли и звънчета. Императорски дракони с пет лапи изскачаха от всеки разклонен свещник. Навсякъде бяха разпръснати статуетки, картини, порцелан и позлатени произведения на холандски майстори.