Кэтрин Сатклифф - Чародей

Децата им несъмнено щяха да бъдат хубави. Но Бланш не обичаше децата. Тя с радост бе прехвърлила попечителството над единствения си син на семейството на покойния й съпруг срещу сумата от сто хиляди лири.

Баба му не я харесваше. Наричаше я „пачавра с родословие“.

Фактът, че Трей беше спал с нея, не го изненада. Подозираше го още отначало. Но не го интересуваше — нито тогава, нито сега.

Може би трябваше да се ожени за нея. Както херцогинята неведнъж бе казвала: „С времето ще я заобичате“, когато се опитваше да го сватоса с някоя блудкава самодоволна щерка на някой от нейните благородници.

Освен това женитбата с Бланш щеше да откъсне ума му от Миракъл.

— Милорд — съобщи един прислужник зад гърба му, — Нейно благородие е готова да ви приеме.

Клейтън наля едно питие на Бланш и си допълни чашката. Вървеше бавно по стълбите с чувството, че изкачва планина.

Бланш бе вече в леглото. Бе разпуснала гъстата си черна коса върху белите копринени чаршафи. Кожата й бе не по-малко бяла. Устните — червени и усмихнати.

— Отне ви доста време — подразни го тя и потупа леглото до себе си.

Клейтън огледа стаята. Дрехите на Бланш бяха прилежно сгънати и внимателно сложени на място. Изведнъж си припомни, че всичките им любовни срещи винаги бяха в леглото, а дрехите им — сгънати спретнато и грижливо прибрани.

Докато не срещна Миракъл, спонтанността за него не съществуваше. Страстта бе нещо, което трябваше да обуздава. На мъж от неговото съсловие не подхождаше да признае страстта си, камо ли да я прояви.

Докато не срещна Миракъл.

Никога не бе пожелавал една жена толкова страстно, както желаеше нея.

Изгълта брендито си. После и това на Бланш. Остави чашките на пода и повдигна вежди.

— Измитайте се от леглото!

— Извинете ме, не ви разбирам.

— Иди на пода! На прозореца! На стола! Където и да е, но не и на проклетото легло!

Тя седна и притисна чаршафа към гърдите си.

— Вие сте пиян.

— Не. Не съм.

Широко разтворените й тъмни очи го загледаха втренчено. После бавно стана от леглото и отпусна неохотно завивката.

Гърдите й бяха прелестни — едри и заоблени. Беше понапълняла в талията. Отдаваше го на раждането, но той подозираше, че е прекалила с френската кухня.

Ханшът й бе приятно закръглен, а бедрата — дълги и твърди.

— Красива сте — изрече нежно той.

— Но…

Клейтън погледна към чашите на пода. Искаше му се да пийне още.

— Има някоя друга, нали, Клейтън? Не ме гледайте по този начин. Никога не сте умеели да лъжете. Не ви е присъщо. Независимо дали го съзнавате, очите ви разкриват цяла гама от чувства — тя посегна към чаршафа и го уви около себе си. — Заподозрях го, когато ви видях днес следобед. Гледахте през мене. А в парка вече бях сигурна. Влюбен сте в Миракъл Кавендиш. — Усмивка пробягна по устните й. Тя отиде до дрехите си и започна да се облича. — Пристигнах в Лондон преди повече от седмица. Чух мълвата. Негова Светлост щял да се жени. За момиче, което е срещнал на някакъв остров преди няколко месеца. Влюбил се толкова силно, че се върнал на острова да я ухажва. Имаше само една засечка в тази история. Сегашната любовница на Трей е една от най-скъпите ми приятелки. Тя ми довери, че Негова Светлост е бил с нея през онези седмици.

Бланш завърза панделките на ризата си.

— Винаги съм ви казвала, че ако не престанете с опитите си да предпазвате брат си от неприятности и да го държите под контрол, в края на краищата ще затънете в блатото като него. И сега, когато най-сетне срещнахте жената на своите мечти, успяхте да я спечелите… но за друг мъж, за брат ви. Колко типично за вас.

Тя влезе в роклята си, отиде до Клейтън и се обърна гърбом.

— Приемате го много леко — каза той, докато се суетеше с дребните перлени копчета.

— Нима имам някакъв избор?

— Можехте да ми направите сцена. Повечето изоставени любовници го правят.

— Харесвам ви твърде много, за да го сторя.

Той я закопча и отпусна ръце.

Бланш се извърна към него. Усмивката й бе малко тъжна.

— Какво ще правите сега?

— Ще напусна Лондон възможно най-скоро.

— Бейсингстоук?

— Не съм сигурен.

— Нали съзнавате, че не можете да я избягвате вечно? В края на краищата ще я срещнете отново.

Без да каже нищо, Клейтън се обърна и напусна стаята. Бланш изтича след него, но спря на вратата. Гласът й трепереше, когато му извика:

— Може би ще се отбивам понякога да ви видя в Бейсингстоук, ако нямате нищо против.

— Винаги сте добре дошли — отвърна той.