Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Ваша Светлост! — възкликна Трей. В напрегнатия му тон проличаваше нетърпение и фалш. — Колко чудесно е да ви видя пак!

Едната сива вежда се повдигна, но острите очи на херцогинята наблюдаваха Клей, който отиде до стола и се отпусна върху него.

Закъсняхте — говореше погледът й.

Зная — отвърнаха повдигнатите му рамене.

— Изглеждате ужасно — заяви едно подушване с носа.

— Докарал съм се за вас, скъпа — усмихна се той. Трей се наведе над протегнатата й ръка и докосна устните си до обсипаните със скъпоценни камъни пръсти.

— Скъпа бабо, както винаги изглеждате безкрайно очарователна. Погледнете я, Клей, не е ли направо блестяща?

— Блестяща! — повтори брат му като папагал и смигна на херцогинята — Безкрайно!

Херцогинята отдръпна ръката си и сряза с поглед Трей.

— Сядайте! И престанете да се подмазвате!

С тънка усмивка Трей се отпусна на другия стол.

— Нямам намерение да го усуквам. Чужд ми е навикът да си бъбря с вас, момчета. Твърде стара съм, за да го започна тепърва.

— Въобще не сте стара… — започна Трей, като се наведе напред и я дари със сияйна усмивка.

— Млъкнете! Осведомиха ме, че Ваша Светлост се опитва да преобрази някаква млада дама, изразходвайки за тази цел цяло състояние, за ужас на кредиторите ви. Моята тревога обаче идва от факта, че сте ги уверявали, че именно аз ще уредя дълговете ви.

Клейтън погледна през френския прозорец, прикривайки с длан доволното си подсмихване.

Трей не каза нищо. Само се въртеше неспокойно на стола.

На Клейтън дори му се стори, но не бе съвсем сигурен, че брат му тихо изпъшка.

— Е?

— Бабо — намеси се Клейтън, дарявайки я с успокояваща усмивка, — има съвсем логично решение на проблема.

— И кое е то? — изскърца със зъби Трей.

— Трей просто ще изплати направените дългове с парите, които смятате да му припишете, щом се ожени за момичето.

Трей се поизправи, стисна облегалките на креслото и изгледа кръвнишки Клейтън.

— Имайте предвид, скъпи ми братко, че при този размер на дълговете, няма да ми остане нищо от наследството, щом кредиторите си вземат своето.

— Какво значение има — изсмя се леко Клей и вдигна рамене. — Помислете си само какво сте си купили със своята щедрост: красива жена, красиви деца и херцогиня, която цял Лондон ще гледа почтително. Всички мъже ще ви завиждат — от Негово Величество до последния свинар. Всяка врата ще се отвори пред нея. Няма да направите и крачка из този град, без цялото общество да затръпне в очакване да я зърне макар и за миг.

Трей отново се отпусна на стола и съсредоточи поглед върху баба си. Всяка черта от лицето му бе като издялана от мрамор.

— Изглежда добре сте опознали младата дама — обърна се херцогинята към Клейтън. — Бяхте ли й представен?

— Не.

— Тя е невероятно красива.

— Да… И аз чух същото.

— И интелигентна. Дори четяла.

Клейтън кръстоса крака и се поразмърда на стола си.

— Представяте ли си — отвърна той напълно безразлично.

— И яздела като жокей.

— Шокиращо.

— Видели са я неотдавна да разговаря с някаква продавачка на птици. Била решила, че може да спести на Негова Светлост цяла гвинея за две седмици, като отглежда собствени кокошки и събира яйца. Ако госпожа Елисмиър не се била намесила, Парк Хаус досега да е станал мътилник.

Усмивка пробяга по суровите й устни, но бързо се изличи. Херцогинята отново се съсредоточи върху Трей.

— Трябва да се направят приготовления за сватбата.

— Значи одобрявате момичето? — запита Клейтън.

— Естествено. Да не мислехте, че няма да я харесам?

Тишина.

Клейтън стана от креслото си. Сивите й очи го проследиха.

— Какво не е наред?

— Не смятам, че още имате нужда от мен — отговори той и тръгна към вратата.

Точно тогава тя се отвори и влезе Бенджамин. Преди да успее да съобщи за пристигането му, Тадеус се вмъкна със зачервено лице и изпотено чело. Като видя херцогинята, той смъкна шапката си. Погледът му сновеше от Трей към Клей и обратно към Негова Светлост.

— Ваша Светлост, надявах се да ви открия тук.

Трей скочи от стола.

Преглъщайки, Тадеус се опита да поеме дъх.

— То е заради вашата дама, сър, за Миракъл… Лейди Кавендиш… Сметнах, че трябва да ви уведомя… Господи, тя сигурно ще ме убие, дето съм дошъл! Обещах й да не гъквам, но…

Клейтън сграбчи момчето за ризата.

— Какво, по дяволите, се е случило?

С очи, приковани в Трей, Тадеус изтърси:

— Претендента, Ваша Светлост! Дамата ще го кара днес в парка.