Кэтрин Сатклифф - Чародей

Зачака. Според Серидвен трябваше скоро да забележи да се оформя нещо в осветеното от свещите огледало. Ако се появеше красив ангел с изящни черти, загърнат в най-чисто бяло, благородно сребро и седефена лунна светлина, то това бил архангел Гавриил и отговорът на въпроса, който жадуваше да чуе.

А ако се появеше тъмна дама, великолепна, но страшна с призрачното си очарование, засенчена от мрачен воал, като че ли направен от дъждовните капки на най-непрогледната нощ, то това щеше да бъде Моргана, черният ангел. И тя щеше да предупреди Миракъл, че трябва да изостави мисълта за това, за което копнееше.

Светлината от свещите мъждукаше и образуваше по стъклото неясни криволици. Сърцето й препускаше. Девойката се наклони към огледалото. Фокусира погледа си върху мъгливите контури. Образът се избистри. Бе лицето на…

— По дяволите! — прошепна тя. Затвори здраво очи. После ги отвори отново и се взря в сбръчканата нещастница, която я гледаше с искрящи очи. — Моргана! Ти грозна, стара…

— Грозна? — излая гласът зад гърба й. Миракъл подскочи от изненада и едва не преобърна стола. — Веднага слизайте! Какво, по дяволите, правите? Призовавате джуджетата със скритите жълтици или друга подобна глупост? Престанете да ме зяпате, като че ли съм сатаната, момиче, и се представете!

— Да се представя ли? — запита девойката вече ядосана, след като внезапният й страх бе изчезнал. Гледайки гневно в стоманеносивите очи на възрастната жена, Миракъл заяви: — Коя сте вие, че да влизате неочаквано в стаята ми, без да ми бъде съобщено за вас? Ако аз реша да призова и самия дявол, ще го сторя без колебание.

— Не и в моята къща. Няма да го направите. Слизайте, преди да сте си счупили врата.

— Вашата къща ли? Мадам, това жилище принадлежи на моя годеник, херцога на Солтърдън. Ако имате някаква работа с него, оставете визитната си картичка и елате по-късно. За предпочитане, след като си отида.

Ели и Гертруд надникнаха през вратата. Очите им бяха широко отворени. Клатеха отчаяно глави. После Етел нахлу вътре. Острата й брадичка се тресеше. Препъна се леко, докато се опитваше да направи несръчен кникс.

— Лейди Кавендиш, Нейна Светлост, херцогинята на Солтърдън. — Опита се да направи още един кникс и изчезна от стаята заедно с Ели и Гертруд.

Миракъл рязко млъкна.

Херцогинята на Солтърдън имаше бяла и мека като гъша перушина коса. Слабото й тяло бе облечено в семпла тъмна рокля, която подчертаваше бледнината на деликатната й кожа. Тя присви устни и изгледа изучаващо Миракъл.

— Би трябвало да сте поне малко съкрушена, млада лейди, след като намекнахте, че съм грозна.

— О, вие ни най-малко не сте грозна — увери я девойката. — Сурова, може би. И безмилостна.

— Аз съм херцогинята на Солтърдън. От мене се очаква да бъда сурова и безмилостна. И властна. И своенравна. От вас обаче се очаква да бъдете…

— Кротка и изплашена?

Едната посивяла вежда леко се повдигна.

— Да не възнамерявате да останете там цялата вечер? — попита херцогинята.

— Само ако поискам — отвърна девойката.

— Хм! Въобще не сте онова, което очаквах.

— А какво всъщност очаквахте?

— Чух, че сте плашлива малка мишка, така безумно влюбена във внука ми, че чак да ти се доповръща. Че го следвате неотклонно като пале майка си.

— Значи сте чули зле, Ваша Светлост.

— Очевидно. — Херцогинята погледна към претъпкания куфар. После се премести до прозореца и се облегна леко върху дръжката на бастуна си от слонова кост и орехово дърво. — Винаги ли сте толкова избухлива?

— Само когато има причина.

— А имате ли причина в момента?

— Да.

Миракъл кимна. Колко изправена стоеше херцогинята. Истински символ на непокорството!

— Виждам все пак, че те не са преувеличили прямотата ви — продължи херцогинята, загледана в мрачната улица.

— Кои те?

— Няма значение.

Най-сетне старата дама се обърна отново към Миракъл.

— Кажете ми, младо същество, обичате ли го?

— Кого?

— Моя внук, естествено.

— Аз… не зная.

Сега вече се повдигнаха и двете вежди.

— Какво ви кара да мислите, че от вас ще излезе прилична херцогиня?

Миракъл скочи от стола и духна догарящите свещи.

— Изобщо не мисля такова нещо, Ваша Светлост. Истината е, че от мен би станало ужасна херцогиня. Не съм нито жестока, нито студена, нито достатъчно нетолерантна към другите. Харесвам компанията на прислужниците много повече, отколкото да прекарвам времето си с тесногръди благородници. С по-голямо удоволствие почиствам тора от конюшните, отколкото да съставям списък на избрани гости за чайове и скучни събирания. Не харесвам хора, които държат повече на титлата, отколкото на личността. Не, от мене няма да излезе прилична херцогиня, Ваша Светлост, затова си спестете излишното безпокойство. Няма да се омъжа за вашия внук. Тъй че, ако сте дошли при мене…