Кэтрин Сатклифф - Чародей

— Ще го кара ли? — озадачи се Клейтън.

— Спортната кола — обясни Тад на херцога. — Тя се упражняваше всяка нощ през последните две седмици. Ще мери сили с мъжете от клуба ви, сър.

— Мили Боже! — промълви Трей и се извърна към Клейтън. — Какво, по дяволите, да сторя сега?

— Да я спрете, естествено — рече херцогинята и също стана.

— Е? — попита Трей.

— Сега вие отговаряте за нея — обади се Клейтън и сви рамене. — Аз бях дотук.

С ругатня Трей бързо се измъкна. Клейтън втренчено гледаше след него.

— Не възнамерявате ли да го придружите? — запита херцогинята.

— Че защо?

— От любопитство, предполагам. И от лоялност към семейството.

— Уморих се.

Херцогинята тръгна към вратата.

Клей се поклони леко на баба си и също напусна стаята с широки крачки. Блъскаше си ума по кой път да стигне до Хайд Парк. Непременно трябваше да избегне пътя край Уестминстър, което значеше и моста Блек Фрайърс, който щеше да е задръстен от неделните богомолци. Може би по Флийт стрийт до Странд, далеч от площада Сейнт Джеймс, после към Пикадили…

Защо, по дяволите, се е качила на тая раздрънкана малка спортна кола? Не си ли даваше сметка, че може да се убие? Или това бе още един злобен план?

— Клейтън! Скъпи!

Бланш Деларю-Мадрас, любовницата, която почти бе забравил през последните седмици, влезе в преддверието и той спря като закован. Разтваряйки широко обятия, тя го посрещна с бляскава възхитена усмивка и извика:

— Най-сетне се завърнах от Париж!

В началото на надбягванията облозите бяха 5 и 6 към 4 за лейди Кавендиш. Всъщност най-страстните запалянковци бяха заложили за нея и заявяваха, че никога в живота си не са виждали жена да кара толкова добре!

Мълвата, че бъдещата херцогиня е хвърлила ръкавицата на членовете на Клуба на жокеите, явно се бе разпространила.

Всичко, което Клейтън можеше да стори, бе да си проправя път с лакти през напиращата тълпа от мъже и жени, проточили шии и застанали на пръсти, за да наблюдават спектакъла. Докато стигна до дивото зрелище, състезанието беше завършило.

Миракъл стоеше в спортната кола и махаше на приветстващата я тълпа, което още повече възбуждаше зрителите.

— Още едно надбягване — предлагаха някои.

— Залагам парите си на момичето! — викаха други. Продължаваха да я приветстват с викове. Миракъл им изпрати въздушна целувка.

Удрян и блъскан, Клейтън си позволи да отдъхне. Явно бе оцеляла в състезанието. И дори го беше спечелила. Защо не се изненадваше?

— Клейтън! Скъпи! За какво е цялата тая врява? — Намусена, Бланш измъкна края на полата си изпод краката на някакъв мъж и каза: — Не точно такова посрещане очаквах. Практически бях измъкната от къщата…

— Спестете си това театралничене — прекъсна я той, без да престава да наблюдава как косата на Миракъл се разпилява, когато тя свали лилавата си шапка и я размаха във въздуха.

Жилетката й също бе лилава. Полата — от нанкин. Обувките — лилави, а чорапите — бродирани.

Бланш застана на пръсти. Заподскача в опитите си да види нещо над главите на хората.

— Скандално!

— Нали? — съгласи се той с усмивка и погледна изкосо любовницата си, която го наблюдаваше с любопитство, цупейки пълните си червени устни.

— Но е красива — добави тя, наклонявайки леко глава.

— Нали?

— Ясно е, че слуховете, които чух за нея, са верни.

— Несъмнено.

В този момент тълпата се раздели. Внезапно херцогът се появи със зачервено лице и възбуден вид. Но явно в отлична форма — не биваше да излага очевидния си гняв публично. Особено към Миракъл.

Зрителите пак изреваха.

Трей каза нещо на момичето. Тя му отговори. Клей познаваше този поглед. Разпозна блесналия огън в синьозелените й очи. Твърде добре му беше известно какво означаваше тази стойка и вирнатата й брадичка. Ако брат му си мислеше, че като я тормози пред стотина и повече хора, ще постигне нещо, бе допуснал печална грешка.

„Внимавайте, братко — каза си той на ум, — и тя хапе, когато я ухапят“.

Трей хвана момичето през кръста и я измъкна от колесницата. С принудена усмивка и потно чело, успя да проправи път за двамата през напиращата тълпа. Мъжете го потупваха по гърба. Искаха да знаят датата на следващото й участие и изразяваха надеждата да бъдат поканени на сватбата.

Клейтън гледаше втренчено след двойката.

Съзнанието, че сега вече бе негова, на брат му, го порази като гръм.

Обърна се и откри, че Бланш го гледа с любопитство.

— Да накарам ли кочияша да ни отведе у нас? — попита тихо тя.